Доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-георгафския факултет при СУ “Св. Климент Охридски”: “Топим се с 80 000 годишно, България е пета в света по застаряване на населението”

Само за последните 25 години без война и природни катастрофи населението на България се е стопило с над 2 млн. души. Или това е средно по 80 000 души годишно. Няма друга страна в света с такава социална катастрофа, защото криза е меко казано, положението е изключително тревожно, съобщи на среща за демографските проблеми във В. Търново доц. Георги Бърдаров. Той е зам.-декан на Геолого-геограрафския факултет при СУ “Св. Климент Охридски” и съветник по демографските въпроси в МТСП. Но това не е основният проблем, твърди доцентът. Дали ще бъдем 9, 7 или 3 млн. души не е фатално. Много по-фатално е какви процеси се крият зад това намаляване на българите.
В последните години у нас много се акцентира върху ниската раждаемост и това е неоспорим факт. В бъдеще тя ще бъде още по-ниска, тъй като раждаемостта през 90-те години е с най-големия спад и сега идва именно това поколение в детеродна възраст. Но такъв демографски спад се отчита в цяла Европа и няма страна, която да има коефициент на раждаемост над 2. За България коефициентът все пак е 1,4. Италия в близко бъдеще обаче ще бъде първата държава на Стария континент, където раждаемостта ще падне под 1. Това означава, че една семейна двойка ще има средно по едно дете. Но страната компенсира с мигранти, уточни доц. Бърдаров.
България е на пето място в света по застаряване на населението. От друга страна средната продължителност на живота е нараснала през последните 100-150 г. В началото на 20 век хората в Европа са живели средно 38-40 години. Днес държавите на континента имат средна продължителност над 75 години и България се вписва в тази статистика със 76,6 години. Испания пък гони 85 години, а Италия скоро ще достигне 90 години.
Вече се променят представите за средната възраст. Тя вече е 43 години, а държави като Унгария, Полша, Румъния, Литва, България, Чехия, Латвия, Дания, Словакия средната възраст на населението е 50 години. Това е резултат от повишената продължителност на живота. Независимо от това, у нас се говори за демографска катастрофа и колапс, а в другите европейски страни няма такова понятие. Основната думичка е емиграция. Огромната разлика е, че развитите държави не отдават емигранти, а ги приемат. Докато в България много наши сънародници стават мигранти.
През 21 век голямата битка на развитите общества няма да бъде за територия и ресурси, а за човешкия капитал. България е единствената страна в света, при която най-голяма е групата на пенсионерите поради драстичната липса на млади хора.
Тревожен за държавата ни е и фактът, че повече от 50 % от населението не работи. Освен това младите хора са съсредоточени предимно по две оси – София – Бургас – Варна и София – Кулата. В същото време имаме огромна територия в Северозападна България, Североизточната България, Централна Северна България, районите около Странджа и Средна гора, където почти липсва младо население. Там хората над 45 години надхвърлят 25 %. Причина за това също можем да търсим в последните 25 г. Само за последните 11 г. сме стигнали до там, че 100 души се пенсионират, а на тяхно място в активна възраст влизат едва 62 души. Във Видин положението е още по-драстично. За м.г. коефициентът на демографското заместване беше 100 души се пенсионират, а на тяхно място започват работа 39 души. Но днес ще прогресират онези общества, които се подсигурят с млад, образован и квалифициран човешки капитал.
Според демографската статистика за последните 15 г. населението в Търновско е намаляло с 50 000 души. Естественият прираст е бил минус 8 промила, а раждаемостта – 8,8 промила. Големият проблем обаче е, че в региона има висока смъртност – 16,8 промила. Тук, а и в страната, имаме двойна преса – влошено медицинско обслужване и застаряване на населението. Може да прибавим и липсата на поминък в много райони. Сега обаче светът е глобален, границите са отворени и всеки може да се реализира, където пожелае. Рецепта да обърнем нещата няма, но би трябвало да има регионална политика как да се задържат младите хора. Всичко минава през две неща, което се отнася за цялата страна – качествено образование и адекватно заплащане. Това е голямата битка за България, категоричен е демографът. По думите му да се говори за някаква вътрешна миграция от градовете към селата през последните години, които да се спасят от обезлюдяване, е неправдоподобно и такава тенденция няма. Дори да има някакво леко раздвижване, то касае пенсионери, които се завръщат по селата. Все пак има и изолирани случаи на компютърни специалисти, които могат да работят на такива места, или пък които се занимават със земеделие. Но това са редки случаи и не могат да обърнат мрачната демография.
Днес образованието деградира, фабрикуваме безработни висшисти, бизнесът не ги търси. Две поредни години организираме кариерни конференции, но връзката с пазара на труда е нарушена. Нашите студенти като започнат работа, тепърва трябва да се обучават. Затова в университета правим промени, реновираме бакалавърски и магистърски програми.
По отношение образованието на ромското население, което у нас е около 800 000 души, се забелязва раздвижване. Но едва 0,6 % от ромите имат висше образование, а под 10 на сто са със средно. Вече има учители и лекари роми, медиатори – също. Говори се на български език. Много важно е да се обучат лидерите на техните общности, които да ги поведат в правилната посока. Прогнозите сочат, че към 2050 г. ромите у нас ще бъдат около 1,3 млн. души.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив