В читалище “Зора – 1869” пазят църковни книги от 1843 година и брачни клетви от преди век
Всяко селище има своите герои, участвали в освободителните борби, но великотърновското село Дичин си има 15 четници в Априлското въстание в четите на Поп Харитон и Бачо Киро и свещеник, осветил Самарското знаме. През епохата на Възраждането стотици родолюбиви българи посвещават живота си на борбата за национално освобождение. Участието и саможертвата им по време на Априлското въстание през 1876 год. е най-висшата изява на техния патриотизъм, свободолюбие и жертвоготовност. Навсякъде в Дичин има паметни знаци, показващи родовата памет и почит към участниците в Дряновската епопея: поп Петър Драганов, даскал Васил Неделчев, Величко Недевски, Зани Гугушев, Тодор Карапетков, Тодор Тонков, Христо Янковски, Георги Неновски, Стойчо Карапетков, Петко Карапетков, Иринчо Андрейчев, Божан Кундев, Паун Паунски, Господин Недевски, Ангел Дачев. Дичин губи 9 от въстаниците си, останалите емигрират и стават част от българското опълчение. Освобождението на България доживяват едва 47 въстаника от четата на поп Харитон и успяват да видят родолюбивите си мечти сбъднати и да живеят в нова България.
Дичинският свещеник Петър Николов Драганов е един от останалите живи въстаници. Роден е на 2 август 1844 г. в Дичин в семейството на Дели Никола – безпределно смел и горд българин, който с буйния си нрав често предизвиквал гнева на турците. 22-годишен той заминава на гурбет в Румъния, където две години работи като градинар. Там са и първите му срещи с българските имигранти и хъшове, които запалват в душата му искрата за българско просвещение. Завръщайки се от гурбет, Петър Драганов се посвещава на просветителска дейност и става инициатор за създаването на едно от първите български читалища “Зора” в родното си село. Името му е записано в Дичинската кондика, която в читалището пазят и продължават да съставляват и днес. През 1873 г. под ръководството на отец Матей Преображенски (Миткалото) в Дичин е основан местният революционен комитет, начело на който са учителят Васил Неделчев и Петър Драганов. По-късно за председател на организацията е избран Петър Драганов. За да не буди съмнения в революционната си дейност, на 8 февруари 1875 г. той приема свещенически сан. След Дряновската епопея Петър Драганов и брат му емигрират в Румъния, а на следващата година свещеникът заминава за Болгард в Бесарабия, а след това и в Кишинев. Постъпва в българското опълчение на 17 април 1877 г. На 18 май 1877 г. в румънския град Плоещ поп Петър Драганов заедно с руския архимандрит Амфилохий и още един свещеник участва в освещаването на светинята на българските доброволци Самарското знаме. На церемонията по връчване и освещаване на Самарското знаме присъства главнокомандващият Дунавската армия княз Николай Николаевич. Тържеството започва с молебен, отслужен от дичинския свещеник Петър Драганов. Този паметен момент е увековечен в гравюрите на френския художник Е. Даммюлер.
Дичинският свещеник е участник и в Сръбско-българската война от 1885 г. Избиран е за народен представител от Либералната партия в Първото, Второто и Четвъртото народно събрание. Близък съратник е на Никола Габровски. Петър Драганов е учредител и делегат на първия и втория конгрес на БЗНС. Умира на 19 ноември 1913 г. в павликенското село Дъскот.
Ровейки се в архивите, открихме данни, че читалището ни е основано не през 1873 година, както се считаше до сега, а с 4 години по-рано – през 1869 г. Това ни прави второто читалище в България след Свищов, гордеят се библиотекарката Стефка Пенчовска и кметицата на Дичин Мария Попова.
С калиграфски почерк, усърдно постоянство и много снимки в Дичин продължават традицията да поддържат кондиката на селото. Летописната книга е задача номер едно заедно с опазването на десетките ни стари издания, с каквито не могат да се похвалят много читалищни библиотеки, разказва Пенчовска.
Тя ни показва автобиографичната книга на Филип Тотю, в която има страници и за Дичин. Изданието е от 1900 година и е една от гордостта на читалище “Зора”. Още по-стари са църковните книги, които местните просветни дейци пазят като очите си и отказват да предадат на Историческия музей. На видно място се държат издания от 1843 г., народен календар от 1877 година и издание с личния автограф на създателя на читалището и основоположник на културно-просветната дейност в Дичин – даскала от Бяла черква Васил Неделчев. “Да се потрудим, братя мили, за земята си, дето сме се родили…”, са част от думите, собственоръчно написани от даскал Неделчев на 11 май 1875 г.
Над 8000 книги има в библиотечния фонд на читалище “Зора – 1869”. По програмата “Глобални библиотеки” е оборудвано с 3 нови компютъра, интернет и копирна машина.
В читалището се пазят снимки на основателя му, паметни табла с фотоси на празници, обичаи, грамоти, знамена, автентични документи от XIX век.
В етнографсия музей на читалището до библиотеката са родословните дървета на най-видните и стари дичински родове. На видно място е и портретът на Никола Петров – горнооряховския титан в борбата, световен шампион, най-силния човек на XIX век. Той е дичински зет, а нали знаете приказката, че от където е жената, от там е родата, та така сме си припознали за дичинчанин Никола Петров, пояснява библиотекарката.
Етнографска експозиция с над 250 предмета от бита на дичинчани. Тук са съхранени ръчно везани колани, носии и кърпи. Със старите автентични носии пеят жените от народния хор за обработен фолклор. Припява им групата за стари градски песни. Двете певчески формации са носители на редица отличия. За да гарантира успехите на двата хора на местните таланти, кметицата е подобрила условията в репетиционната зала и е успяла да събере средства за ремонт на театралния салон и сцена.
Близо до носиите, на пода е поставена дървена люлка. Това е бебешката люлка, в която е отгледан един от нашите хора, на когото скоро празнувахме 90-я рожден ден. Люлката е направена от бащата на дядо Тодор, на век е, а е като нова, обяснява ни кметицата Мария Попова, която е председател на читалищното настоятелство.
Покрай старите документи вниманието ни привлича стара брачна клетва. През периода от 1900 до 1923 година, преди да се венчаят и двамата младоженци са подписвали клетва, че не са болни от венерически болести.
Точно под витрината с брачните клетви са подредени части от разкопки около Дичин. Тук са съхранени отломки от местността Градището, Раклата, зид от Римски акведукт, автентичната Кондика на читалището и много други.
В етнографския музей освен предметите от бабините ракли и мазета са подредени и знакови елементи от бита като първия телевизор в Дичин, първия грамофон, първата шевна машина.
Още от 1928 г. читалищните дейци развиват художествена самодейност. Първата детска опера е била изиграна точно в Дичин под съпровода на детския оркестър “Весели деца”. След това читалището е имало хор, съставен от 104 хористи и четирима оркестранти. Това били най-бурните години на развитие. Хоровата дейност на читалището не е прекъсвала десетилетия наред. Успоредно с това съществували школи по цигулка и акордеон.
Театралната дейност обаче се развива с особен успех през годините. Повече от 30 заглавия има записани в афиша на читалището. Артистите са обикаляли района на турне, като са се движили с 20 каруци, натоварени с реквизит и декори.
Читалище “Зора – 1869” има 40 декара земя, от чиято рента всяка година културно-просветната институция се обновява. Направена е рампа за хора с увреждания, сменена е дограмата.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
