Девет пещи за керамика и част от сграда откриха археолози при спасителни разкопки в Павликени

Публикувано: пн, 22 юни 2015 | Прегледи: 1486
Намали шрифта Увеличи шрифта

Девет пещи за изпичане на керамика, кладенец и част от сграда, които датират от II-III в. сл. Хр., откриха археолозите при спасителни разкопки в Павликени. В продължение на десет дена екип от шестима специалисти, ръководен от археолога Калин Чакъров от Историческия музея в града, извърши спешни проучвания по трасето на водния проект.
Голямо количество бракувана керамична продукция, части от керамични детски играчки – кончета, медицински скалпел, сонда за уши и др., са извадили от земята археолозите. Най-представителната находка е част от бронзова статуетка – човешка глава с бръшлянов венец и палмово листо. “Чий е ликът все още не може да се каже със сигурност. Необходим е задълбочен иконографски анализ, за да се отговори на този въпрос. Бръшляновият повей е използван при изобразяването на различни божества, а палмовото листо се среща често при представянето на божества от района на реките Тигър и Ефрат, както и в Древен Египет. Има вероятност това да е ликът на бога на виното и плодородието Дионис или Бакхус в римската митология, на Лар (божество закрилник на домашното огнище, плодородието и др.) или на бога на любовта Ерос”, обясни Калин Чакъров. Повече информация за статуетката ще може да бъде извлечена, след като бъде почистена в Лабораторията за реставрация и консервация на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Откритите антични пещи се намират на улиците “Васил Недков”, “Дунав” и “Раковски”. Те се намират в една ивица, разположена много близко до десния бряг на малка рекичка, която прекосява съвременния град Павликени. “Тази част от града е много богата на подпочвени води. По сведения на хората, които живеят наблизо, при строежа на сгради през 80-те години на ХХ век са излизали цели подземни реки. Тези дадености са оценени още от римляните, които са обособявали керамичното си производство там, където е имало постоянен приток на вода и залежи на суровина. Това се потвърждава и от намиращата се на няколкостотин метра от проучените пещи кариера за глина на несъществуващата вече керамична фабрика в Павликени”, споделя археологът.
Как и до кога са били използвани пещите специалистите научават благодарение на намерените от тях следи от ремонти на съоръженията, запазени от античността до наши дни. Някои от тях са измазвани до четири пъти, а други огнищата са зазидани и изведени на ново място. Проучванията на археолозите показват, че след като пещите окончателно са били изоставени, местните хора за известно време са ги използвали за отпадъчни ями. В тях са били изхвърляни основно съдове, които са се деформирали или пукнали по време на изпичането, но също и някои битови и религиозни предмети.
За наличието на селище под съвременния град Павликени има сведения още от началото на ХХ век, твърди Калин Чакъров. Той припомни, че изтъкнати български археолози, като Богдан Филов, Димитър Цончев и др., публикуват сведения за случайно открити находки от Павликени, но първите разкопки там провежда Богдан Султов. През 1959 г. той разкрива част от сграда и кладенец, намиращи се на същата улица, на която 56 години по-късно отново работят археолози. Още тогава, въз основа на намерените находки, Султов прави и предположението, че в района има древно керамично производство. Неговите хипотези потвърждават с неоспорими факти и резултатите от последната археологическа експедиция.
“Изглежда районът на Павликени е едно от най-важните места за керамично производство в тази част от Римската империя. До момента най-близките антични керамични центрове бяха тези в местността Върбовски ливади край Павликени, Бяла черква и Бутово. Днес вече може с увереност да говорим и за античен керамичен център в Павликени”, не крие удовлетворението си археологът от павликенския исторически музей.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив

Повече в Общество
Затвори