Дарина Палова, адвокат от юридическия екип на фондация “Програма достъп до информация”: “Не трябва хората да се оправдават защо искат информация от институциите”

– Г-жо Палова, по-достъпна или по-затворена става информационната среда?
– С практиките по Закона за достъп до обществената информация, които институциите вече имат от 2000 година, когато законът беше приет, се натрупа опит и това повиши прозрачността им като цяло. Можем да твърдим, че информацията, която съхраняват институциите, става значително по-достъпна. Институциите, от които повече се търси информация, са тези, които се научиха да я дават и се отвориха да отговарят на подадените заявления. Като пример ще посоча местните институции. От общините по принцип се търси значително повече информация, от колкото от някоя държавна комисия. За съжаление, има институции, които си остават затворени. Това са част от органите на съдебната власт, каквато е прокуратурата. И до този момент е изключително трудно да получим информация, която касае примерно прокурорска преписка. Според трайната съдебна практика и самата практика на прокуратурата всъщност, тази информация не би трябвало да се търси по ЗДОИ, а по реда на специалния закон НПК. Той обаче не предоставя такава възможност. Така хората в своите усилия реално са блокирани и не могат да получат информация за конкретно досъдебно производство.
– Има ли излизане от този порочен кръг с информационното затъмнение, което е наложила прокуратурата? Полицията също се включва в него, прехвърляйки на прокуратурата решението за достъп до информация по досъдебните производства и разследванията?
– С по-упорити усилия и с подаването на повече заявление за достъп ще достигнем до пробиви по места и централизирано и прокуратурата постепенно ще се отвори към предоставяне на информация, още повече да я оповестява по своя инициатива.
– Много институции отказват информация с презумпцията, че не е налице висок обществен интерес от нея или че се засягат трети лица. Как да подходим така, че да получим исканата информация? Нужно ли е да доказваме високия обществен интерес?
– Действително по-голяма част от случаите едно от най-често посочваните основания, извън мълчаливите откази, е засягане интересите на трети лица. Това се превръща в сериозен проблем през последните години. Както казваме в “Програма достъп до информация”, това е любимото основание на администрацията. Когато се иска даден договор, който е сключен между държавна агенция и частна фирма или между община и частна фирма, се отговаря, че трябва да попитат фирмата, за да предоставят искания договор. В по-голямата част от случаите това не е така. По реда на ЗДОИ има презумпция, че тази информация трябва да се предоставя, защото касае харченето на публичен ресурс. В тежест на администрацията е да доказва, че не трябва да предоставя тази информация. Гражданите, журналистите, неправителствените организации, всички имат право да получат интересуващия ги договор и да знаят информацията за страните, за подизпълнителите, за санкциите, особено когато финансирането е с публичен ресурс – от общинския или държавния бюджет, от европейските фондове и оперативните програми. По силата на Закона за обществените поръчки договорите трябва да бъдат публикувани. Те трябва да са достъпни за всички. Що се отнася за надделяващия обществен интерес, действително голяма част от информацията, когато се касае голяма група от хора, примерно свързано с определено замърсяване, със строителство на нещо, което ще замърси водата, въздуха и т.н. в дадено населено място, е в тази категория. Може, когато някой иска информация, да се позове на надделяващ обществен интерес и да го посочи в заявлението си.
– Длъжни ли сме да доказваме надделяващия обществен интерес, искайки достъп до дадена информация?
– Не сме длъжни да го доказваме. Не сме длъжни да се мотивираме защо търсим дадената информация. Много хора не знаят това и на практика все още пишат в заявлението си защо им е нужна информацията, сякаш трябва да се оправдават пред администрацията, че търсят нещо. Няма нужда да изпадат в унизителното положение да се оправдават защо искат дадена информация.
– Прави впечатление от многото случаи, с които юридическият екип на ПДИ сте се занимавали, че често ЗДОИ се използва като подготвителна фаза за решаване на частни проблеми на граждани или на фирми съответно за техните търговски дела. Има ли опасност ЗДОИ да се използва с користна цел?
– Смятам, че няма такава опасност, защото не такава е целта на Закона за достъп до обществената информация. Идеята на ЗДОИ е всички да имаме достъп до информацията, която се съхранява в държавата, в органите на местното самоуправление, в законодателната власт. Това не е информация, която е тайна и принадлежи само на служителите, които работят в тези институции.
– Как да се преборят хората – граждани и журналисти, с факта, че с писмени заповеди или устни разпоредби по места в подразделенията на държавни институции в провинцията е забранено да бъде предоставяна информация на хората? Получава се прецедентът – служителят, който има информацията, не може да я предостави, а тези, които имат правомощията да я дават, не разполагат с нея?
– Това е абсолютно нарушение на закона, защото от последните промени на ЗДОИ от 2008 г. териториалните звена на органите на изпълнителната власт са задължени да предоставят информация по закона. Това означава, че когато един гражданин, журналист или неправителствена организация се обърнат към териториално поделение, имат право от там да получат информацията, където тя се създава и съхранява. Не трябва да препращат заявлението си до централите в София. Подобни заповеди – информацията да се търси и дава само от София, са в нарушение на закона. В такива случаи това, което може да се направи, е хората да се обърнат към екипа ни. Въпреки че нямаме функции да даваме задължителни указания, защото, както знаете сме НПО, можем да напишем становище, да обърнем внимание на съответната институция, че нарушава закона и това да доведе до промяна на практиката.
– Какви са най-фрапиращите случаи на заобикаляне и на погазване на ЗДОИ, с които сте се срещала?
– За съжаление все още, въпреки добрите намерения на администрацията на много места да се предоставя информация, виждаме тенденциозно поведение, което не може да бъде толерирано. Това са трикове, които се използват, за да се удължава времето на отговор по заявлението. Към нас се обръщат граждани, които са подали заявление и получават уведомление за уточняване на искането, когато самото искане е било пределно ясно. Ще ви дам пример от Ловеч. Гражданин искаше да разбере защо с постановление на районния прокурор е прекратено производството срещу убийството на ягуара Алонсо в зоологическата градина през лятото на миналата година. Гражданинът е поискал да получи копие от прокурорското постановление. След това получава от прокуратурата писмо, в което казват: “Може ли да уточните какво искате?” Въпреки ясния му въпрос, за да спази процедурата, гражданинът трябваше да напише уточнение. Предполагам, че няма да получи исканото постановление заради практиката, която има прокуратурата, непредоставяйки копия от актове, а само информация за вида на акта, който е постановен и за неговите последици. В проучването ни, което правим по електронен път с искане на последния сключен договор за възложени обществени поръчки от различните институции, ни се изпращат писма, в които се казва: “Моля да уточните какво точно търсите”. Видно е, че такова поведение е тенденциозно, администрацията се опитва да печели някакво време и не е добър пример, който трябва да се следва. Често не се спазва процедурата по търсене на съгласието на засегнати трети лица. Дори да не е предоставено подобно съгласие, законът казва, че задължително се предоставя частичен достъп, а това се игнорира от институциите. Това са похвати за печелене на време и за разколебаване на гражданите в тяхното желание да търсят информация.
– От данните за миналата година за постъпилите случаи, които юридическият екип на ПДИ сте консултирали, става ясно, че случаите на гражданите са три пъти повече от тези на журналистите. Защо гражданите са по-активни от журналистите при използването на ЗДОИ?
– Гражданите всъщност са тези, които пряко са засегнати от много от решенията, които вземат институциите без значение дали са централни, или местни. Нормално е те да търсят повече информация и да се вълнуват защо примерно има проблеми с боклука в квартала, в който живеят, защо се изсичат дърветата на главната улица и т.н. Това, да го нарека любопитство, е някак си присъщо на хората. Смятам, че това любопитство трябва да се поощрява и да помагаме на хората, които използват ЗДОИ. Що се отнася до журналистите, при тях това, което ограничава работата им с подаването на заявление по ЗДОИ, е, че често информацията се иска бързо, сега и веднага, когато трябва да се напише материал в рамките на часове от така наречената оперативна журналистика. ЗДОИ се използва основно от разселващите журналисти. При НПО активността при използването на ЗДОИ се запазва константна през годините. Разбира се, най-активни са екологичните организации, защото там вероятно има най-много проблеми. Те търсят информация предимно от Министерството на околната среда и водите и неговите регионални дирекции. За съжаление, там все още има редица проблеми и има още много какво да се желае в работата на тези институции, които по силата на Закона за опазване на околната среда би следвало да публикуват много информация, а не да очакват запитвания по реда на ЗДОИ.
– Кои са най-честите грешки, които се правят, пишейки заявления по ЗДОИ?
– Нашата препоръка най-често към хората, които търсят информация, е да задават въпросите си кратко и ясно. Заявлението да бъде формулирано в не повече от три-четири точки. Да обхваща кратък период от време, примерно, ако се иска информация за командировките на кмета е добре да не се иска информация в рамките на 10 години, а за последните две-три години. Важно е едно заявление да обхваща една тема, да не искаме информация за сключени договори и заедно с това и информация за някакъв проблем, който е възникнал в работата на местната администрация. Добре е заявленията да са фокусирани и ясни. Когато имате много въпроси, подайте много заявления. Хората трябва да имат предвид, че в администрацията също работят хора и на тях трябва да им стане ясно за какво ги питат, за да предоставят исканата информация.
– За миналата година ПДИ е спечелила 72 от водените дела по ЗДОИ и е загубила 11. Какво означава тази победа?
– Означава много. Това е първата година, в която имаме толкова сериозен резултат на спечелените дела. Съдилищата, натрупвайки опит, започнаха да постановяват решения, които да съответстват не само на буквата на закона, но и на духа на закона. Гражданите имат право на достъп до информация.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. личен архив