Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. “Български лекар” и създател на Деня на българския лекар, който се чества на 19 октомври. Инициатор е на Националния ден на спасението – 15 август, на който се отдава почит на всички медици и хора, загинали в изпълнение на служебния си дълг.
Д-р Найденов е учредител и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален алианс “Живот за България”. Учредител и председател на клуб “Родопско здраве”. Кръстник е на празника на фармацевтите – 24 юни, Еньовден, на “Чиловите дни”. Той е един от четиримата инициатори за възстановяване на Българския лекарски съюз.
Шефът на “Български лекар” е завършил медицина и журналистика, бил е селски и участъков лекар, шест години е работил в Ямбол в кардиологичното отделение на болницата. От 30 години се занимава с медицинска журналистика, публицистика и белетристика. Автор е на над 30 документално-публицистични книги с медицинска тематика, в които обръща внимание на демографията, болестите на българите, трудната работа на българските хирурзи, самоубийствата, любовните лекарски истории, майчинството и др.
В годините на социализма д-р Найденов е бил награждаван от министъра на войната ген. Добри Джуров и уволнен от акад. Атанас Малеев за статия, в която описва мизерията на българските лекари.
- Д-р Найденов, непрекъснато създавате нови медицински организации. Не Ви ли тежи отговорността да се грижите за тях? Сега дори се борите за официализиране на последната си “рожба” – Националния ден на спасението 15 август. Какво ви мотивира да търсите такива изяви?
- Аз обичам да създавам и го правя на етапи, защото не може наведнъж. Удовлетворен съм, че моите “рожби”, както вие ги определихте, живеят пълноценен живот и обединяват лекарите. Например Денят на българския лекар, който си е само български празник, се чества от много години на 19 октомври – Деня на св. Иван Рилски. Исках българският лекар да излезе от 7 април – Деня на здравния работник и Световен ден на здравето. Докторът не е работник. После създадох т.нар. “Чилови дни” в чест на големия лекар проф. Константин Чилов, образец на квалификация и колегиалност. Те се честват всяка година с научни симпозиуми и програми.
Трима души са моите кумири в медицината. Това са светецът и лечител Иван Рилски, проф. Константин Чилов и д-р Стефан Черкезов, патрон на великотърновската болница и най-голям герой на доблестта и саможертвата в името на пациентите. Той спасява 47 пътници в горящ автобус и след това единствен умира от раните си. Именно това ме мотивира в негова памет да създам Националния ден на спасението, който да се отбелязва с едноминутно мълчание точно в 12 часа пред вратите на лечебните заведения в страната.
Първото честване беше през 2005 г. пред ВМА в София, тъй като от БЛС във В. Търново отказаха, защото времето било неподходящо. А подвигът на д-р Стефан Черкезов е бил именно на 15 август, Деня на Успение Богородично. През следващите две години обаче ритуалът на спасението се проведе пред паметника на д-р Черкезов в двора на търновската болница, блестящо организиран с военни почести и гвардейска рота.
Вече съм издирил имената на над 125 лекари и 15 медицински сестри, починали по време на работа от инфаркт, инсулт или ритъмна смърт заради преумора и напрежение. От тях 55 са хирурзи, а 15 са гинеколози. Има и 15 лекари, които са починали от заразяване. Такъв е д-р Алекси Христов, бивш главен лекар на търновската болница. Той отива да лекува турци във военнопленически лагер до града, независимо че те са били наши врагове. Имало е епидемия от коремен тиф и никой лекар не е искал да влезе в лагера. Заразява се от тиф и умира.
Открих също 15 лекари, които са починали от катастрофи с линейки и санитарни самолети. Така реших всичките тези лекари да ги присъединя към подвига на д-р Черкезов и да им отдаваме почит на 15 август.
Вече 4 г. настоявам пред всеки здравен министър да внесе предложение в Министерския съвет този ден да се чества като Национален ден на спасението, както е 2 юни. Това обаче не става. Макар и неофициално, България стана първата страна в света, която отбелязва почит към своите загинали медици при изпълнение на служебния си дълг. Но има и други хора, които при спасяване на давещи се например самите те са се удавили. Ние присъединяваме и тях към Националния ден на спасението. Затова много искам този ден да бъде официализиран. По този повод аз и д-р Константин Тренчев, като президент на КТ “Подкрепа”, изпратихме писмо на премиера Бойко Борисов, в което настояваме 15 август да бъде обявен официално като Национален ден на спасението. Освен това предлагаме на премиера да предложи в Европейския съюз този ден да стане Общоевропейски ден на спасението. Това ще бъде нашата малка морална признателност към лекарите, медицинските сестри, полицаите, огнеборците, планинските спасители и др., пожертвали се за хората.
Впрочем тази саможертва аз съм описал в две от книгите си. Но всяка година се появяват нови герои, както и великотърновецът д-р Христодор Казаков, който е един от последните починали на работното си място.
- Вие сте един от инициаторите за възраждане на лекарския съюз, а после напуснахте организацията. Каква е причината?
- Лекарският съюз се изроди и стана трамплин за служебна и политическа кариера. Аз заявих, че не мога да плащам членски внос, тъй като не е ясно къде отиват парите. На един болен лекар не са купени лекарства, не са осигурени средства и за колеги да отиват на конгреси. Има и етична комисия, която да обсъжда и наказва нашите грешки. Но на практика това не се случва.
- Това ли е причината напоследък да се правят толкова драстични грешки в медицината. Пациенти умират от упойка или операция от сливици и апендикс. Ампутира се здрав крайник, болни са в кома заради немарливостта на лекари.
- За мен основната причина е здравната реформа, която започна необмислено и престъпно, без изградена информационна система и остойностени лекарски дейности. Това е обогатяване на шепа псевдореформатори. За тези 12 години на реформа продължава недостигът на финанси, квалифицирани кадри, профилактика, здравна просвета, доверие и човеколюбие. Медицината е призвание, а не занаят. Ако не обичаш хората, недей да ставаш лекар.
- Вие затова ли се отказахте от клиничната медицина и станахте журналист?
- Не, на мен ми тежаха нощните дежурства и смъртта на пациентите. Разтърсвах се целият и го преживявах много тежко. Това ми пречеше на здравето. Сега пиша книги, образовам хората на профилактика и моята дейност продължава да бъде свързана с медицината.
- Да се върнем към реформата.
- Не можем да не поставим въпроса коя държава заделя за здравеопазване само 4,1 на сто от БВП? В другите държави процентите са над 8. Никой не иска да се квалифицира, защото наредбата е такава, че не осигурява нормални условия за това. Ако все пак има специализанти, никой не иска да ги обучава, всеки си пази хляба. А медицина с гледане не се учи, това става при леглото на болния.
Къде е профилактиката? Ако я има, тя е формална, прави се с химикалката. Няма доверие и човеколюбие към пациента. Колкото и формално да звучи, аз съм инициатор на срещи с лекарите на тема “Как да върнем човеколюбието в болниците”. На 3 и 4 ноември се събираме в Смолян във връзка с тази тема. За съжаление човеколюбието в болниците изчезна. Лекарят трябва да гледа пациента в очите, а не в ръцете. Болните имат нужда от топли думи. И тъй като те вече са рядкост, избуяха толкова много гледачки, баячки, билкари, знахари и екстрасенси. Те не разбират нищо от медицина, но говорят. На болните трябва да се говори, за да излязат от кабинета на доктора с облекчена болка. Но не да се обиждат, защото с една тежка дума човек може и да умре.
- Ако Вие сте министър на здравеопазването, какво ще направите, за да има истинска здравна реформа?
- Ще върна старото бюджетно финансиране, както е в Англия, само с една нова висока щатна таблица и със съответните стимули за работа в отдалечените райони. Сега здравната каса се чуди как да не плаща, лекари се мъчат как да я излъжат с фалшиви надписвания. Болниците няма как да оцелеят, ако не правят документни измами. Самата система ги кара да вършат това. Не може един доктор от спешна помощ да получава 600 лв. заплата, а цял ден да го друса линейката. Заплатите трябва да се три пъти по-високи.
За съжаление драмата в здравеопазването ще се задълбочава все повече, то ще става все по-скъпо, лошо и недостъпно. Хората ще боледуват все повече, продължава да няма и профилактика, независимо че джипитата получават допълнителни средства за този дейност.
- Затова ли създадохте клуб “Родопско здраве”, свързан с провеждането на здравни събори?
- Там основах клуб на здравето, тъй като в планината живеят най-много дълголетници. Там са най-веселите и най-сърдечните човеколюбиви българи. Деля хората на три категории и съм им поставил квалификации като слънце, облак и шарена сянка. Най-много облаци има в София. Шарените сенки са из страната, но най-слънчевите хора са в Родопите. Те се радват на всеки по пътя, хранят се с прости храни, не пържат, ядат боб, леща, царевица, картофи и мляко, подквасено само с бацилус булгарикус. Родопчаните се движат много, нямат наднормено тегло, много се трудят. Щат не щат, упражняват планински туризъм. И нещо много важно – там въздухът е отрицателно йонизиран, а отрицателните йони гонят свободните радикали в организма, които причиняват рак. Затова там има най-малко рак, хипертония и психични заболявания. Затова в село Могилица до Смолян създадохме този клуб на здравето и го нарекохме център на българското здраве. Вече проведохме три събора с различни спортни мероприятия и инициативи. Показахме на хората как да живеят здравословно. Иначе народността ни ще изчезне.
- Още колко живот давате на нацията ни, каква е прогнозата?
- След 150 г. ще умре последният българин, това сочат прогнозите. През 1988 г. излезе книгата ми “Децата, без които не можем”. Тогава естественият прираст на населението беше плюс 2,1 на 1000 души население. Сега сме минус 5,2 на 1000 души. Тогава анализирах данните и доказах, че след 300 години ще умре последният българин. Сега прогнозата е ужасяваща, българската нация си отива. 2030 г. ще станем 6 млн., сега семействата имат по едно дете, много българи отиват да живеят в други държави.
- Вие затова ли имате 4 деца, за да дадете пример за връщане към българското патриархално семейство?
- Мотивацията е любовта към жена ми, която искаше да имаме момиче, тъй като първите ни две деца са момчета. Господ обаче ми прати близнаци – момче и момиче, и семейството ми е много щастливо. Изучих всичките си деца, близнаците още са студенти.
- Разкажете за подаръка на Добри Джуров и заповедта за уволнението от акад. Малеев?
- Ген. Добри Джуров ми подари офицерски кортик заради една от моите книги – “И волята е лекарство”. В нея доказвах, че раните на войниците победители зарастват 2 пъти по-бързо от тези на победените. Ето как душата и тялото заедно оздравяват.
Що се отнася до уволнението, през 1982 г. бях на работа във в. “Здравен фронт”. Написах статията “Унижението през целия ден” във в. “Народна култура”, в която твърдях, че в медицината най-мизерните заплати имат българските лекари. За да не е така, е необходимо увеличение на заплатите и разрешаване на частната практика. В онези години това беше направо революция. Акад. Малеев, шурей на Тодор Живков, тогава беше зам.-министър на МЗ. Под негово давление аз бях уволнен за статията като неблагонадежден. Започнах работа като кофражист, за мен нямаше друга работа. После постъпих във в. “Земеделско знаме”.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Христо Павлов
1.54221
2.44235
1.62837