Д-р Ренета Владимирова, носител на наградата “Семеен лекар на годината 2012”: “Пациентите трябва да вярват на своя личен доктор”

Публикувано на пт, 23 Ное. 2012
2330 четения

Пациентите трябва да вярват на личния си доктор, само тогава той може да им помогне, казва д-р Ренета Владимирова от Горна Оряховица. Преди дни тя спечели голямата награда “Семеен лекар на годината 2012”, която се присъжда за осми път от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Не скрива, че е щастлива и се чувства удовлетворена от труда си. Д-р Владимирова се грижи за над 5000 пациента, заедно с още двама лекари, трима фелдшери и три медицински сестри. Обслужва пациенти от Горна Оряховица и Долна Оряховица. Всеки ден там работят четири кабинета на нейната лекарска практика, а на ден медиците преглеждат над 50 болни.
Нямах намерение да участвам в номинацията, не обичам публичните изяви, признава личната лекарка. Но все пак рано или късно всеки труд се възнаграждава, а най-голямата награда, според д-р Владимирова, е признателността на пациентите. Като ми кажат: “Откъде намери това лекарство, от него се чувствам много добре?”, това ми стига. И съм щастлива, винаги търся доброто, позитивен човек съм, отчита тя.
Да спечели голямата награда за семеен лекар на годината надделяла преди това отличната акредитация на нейната лекарска практика. В кабинета и в Горна Оряховица пристигнала голяма комисия от експерти на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, за да оцени организацията на работа на екипа. Резултатите били отлични, затова и оценката дошла от само себе си. След тази акредитация семейната практика на д-р Владимирова става база за специализация на лекари, които учат обща медицина. Според наредба, всеки специализант трябва да работи 6 месеца при джипи с акредитирана лекарска практика. Затова сега д-р Владимирова очаква първите си “студенти”.
Дъщеря на учителка и ветеринарен доктор от Лясковец, Ренета от малка живее с мисълта, че ще стане лекар. Като дете лекувала куклите си и децата, с които играела. Разбира се, баща й искал тя да следва ветеринарна медицина, но порасналата вече жена и сега признава, че се страхува от животните и това е било пречка за ветеринарните науки.
След като завършва гимназия в Горна Оряховица, отличната ученичка става и отлична студентка в Медицинския университет в Плевен. Там се увлякла от кардиологията, но така и не завършила тази специалност, защото съдбата й поднесла друго поприще. Само няколко месеца, след като Ренета била цехов лекар в “Захарни заводи” в Г. Оряховица, болницата в града търсила млади доктори, за да сформира екипи за спешна помощ. Не се поколебах, веднага отидох, защото един лекар трябва първо да премине през спешна помощ, а след това да специализира каквото иска, твърди д-р Владимирова. Трябвало да се научи на бързина, смели решения, да свикне със смъртта. Със смъртта и досега не можах да свикна, приемам я като лична драма, страдам заедно с близките, ревизирам трудни случаи и се питам можеше ли още нещо да се направи, че болният да оцелее. Но лекарите понякога са безсилни, разсъждава жената.
Д-р Владимирова си спомня един случай, когато отишла на посещение при болен вкъщи, който по време на прегледа изпаднал в клинична смърт. Не ми остана душица и сили да го свестявам и масажирам, а той, като се събуди, заяви, че нищо му няма и отказа да влезе в болница. Накрая закарали мъжа в стационара, където отново изпаднал в клинична смърт, а след няколко дни починал. Въпреки това, докторката отчита това като една от малките си, макар и временни победи над смъртта.
Друг път тръгнала с линейката при бременна жена, която щяла да ражда. Още преди да стигнат до болницата, се наложило младата докторка да пререже пъпната връв в линейката и всичко приключило благополучно.
За десет години в спешна помощ Ренета научила много неща, взела и специалност по вътрешни болести. Но дошла здравната реформа и вместо да постъпи в отделение, станала семеен лекар, поради което взела и втора специалност по обща медицина. В спешната медицина не познаваме пациентите, те идват при нас един или два пъти, лекуваме ги бързо, гледаме на тях чисто професионално. Докато при общата медицина не е така. Д-р Владимирова разказва, че като джипи лекува цели фамилии, познава техните проблеми, те споделят с нея и радости, и скърби.Тези хора са й близки, като роднини. Независимо че пациентите в нейната практика са твърде много, тя е свикнала да ги обикаля всеки ден от 12 до 14 часа и вечер след 18 часа.
Д-р Владимирова се е срещала с всичките си пациенти, но с по-възрастните контактите са по-чести. С гордост споделя, че доскоро е имала столетник в практиката си, който живеел в Долна Оряховица. Бил здравеняк, нямал сериозни заболявания, но като направил 100 години, решил, че вече не му се живее, и така починал. Дядо Николай всеки ден пишел бележки, че е още жив, и ги лепял на вратата. В практиката си лекарката има и други дълголетници, които наближават стоте.
Допреди няколко години екипът на д-р Владимирова работил нон стоп, денонощно и без почивка. Било убийствено изморително. Сега има кабинети за неотложна помощ, в които други лекари поемат болните през нощта и в почивните дни. Всички са доволни и спокойни, че лекарската грижа пак е денонощна
За съжаление българинът ходи на лекар, когато вече има болка, иска направление за специалист и се случва сам да си сложи диагнозата, отчита д-р Владимирова. Според нея пациентите трябва да споделят проблемите си първо със семейните лекари, защото с всеки болен трябва да се подходи индивидуално, така по-лесно ще се открие причината за болката и ще се намери най-доброто лекарство. Затова ние сме и психотерапевти, смята лекарката.
10 години д-р Владимирова и нейният екип се опитват да разчупят модела от миналото пациентите да идват в кабинета само при болест, а не и за профилактика. В началото докторите пишели писма и покани, но с годините това отпаднало и сега хората идват сами на профилактичен преглед. За някои това е станало навик. Според д-р Владимирова това е разликата с лечението в болница. Там пациентът е № 3 от четвърта стая, а при нас идва с името си и с всичките си проблеми. Това е философията на общата медицина. Д-р Владимирова споделя, че при децата в нейната практика, а те са 700, профилактиката е много редовна. Заедно с нея работи и педиатър, който ги лекува. Всичките ми колеги са ценни, екипът ми наистина е голям, но не мога да съкращавам, а само да назначавам. Освен това с всяка година пациентите се увеличават, обяснява д-р Владимирова.
В момента в страната върви безплатна кампания за ваксиниране на 12-годишните момичета срещу папилома вирус и тежестта на профилактиката пада върху джипитата. Ренета признава, че родителите се страхуват и досега няма нито едно семейство, което да е заявило имунизацията. Лекарката дава информация, но лично за себе си и тя се страхува, тъй като няма още опит с тази. Трябва да минат 30-40 години, за да се отчете, дали една такава имунизация срещу папиломния вирус е ефикасна.
Според д-р Владимирова е голяма грешка, че в профилактичния гинекологичен преглед при жените от две години няма цитонамазка. А чрез нея може да се открие този попиломен вирус още в началото и да не се стигне до рак на шийката на матката.
Наистина в профилактиката е включена мамографията на млечната жлеза, но това рентгеново изследване не е безопасно. Според д-р Владимирова трябва да се върнат гинекологичните цитонамазки и да се въведе ехографското изследване на млечната жлеза, което е безвредно и чрез него се определя структурата на тумора, ако такъв бъде открит.
Сега горнооряховската лекарка има една мечта, да стане хомеопат. Вече учи тази специалност и твърди, че тя няма нищо общо с конвенционалната медицина. Хомеопатията изисква организмът сам да се пребори с болестта и продуктите, които спомагат за това, са безвредни, казва д-р Владимирова. Това, според нея, е добрият начин. А в общата медицина лекарите подтискат болестта с хапчета, които макар и в определена доза са отровни за организма. В момента хомеопатията е на ход и съм сигурна, че бъдещето на медицината ще тръгне натам, категорична е лекарката.
Тъй като тя тепърва ще навлиза в тайните на хомеопатията, използва пестеливо това лечение. Смята, че тази алтернатива не бива да се смесва с традиционната медицина, защото може да бъде компрометирана. Самата тя и близките й се лекуват с тези алтернативни методи, и е доволна от резултатите
Моите две момчета са всичко в живота ми, казва лекарката. По-големият й син е електроинженер във Варна. По-малкият ще бъде абитуриент тази година. Мечтата му е да следва медицина и да стане хомеопат.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел Йорданов

loading...
Пътни строежи - Велико Търново