Д-р Пламен Събев прави 3D анимация на църквата “Рождество Христово”

Публикувано на пт, 23 Дек. 2016
1258 четения

Музейният експерт д-р Пламен Събев представя в триизмерна анимация Галерията на храма “Рождество Христово” в Арбанаси. Виртуалната разходка съживява един от емблематичните паметници в региона и показва в детайли уникалната стенописна украса в тази част на църквата. Триминутният клип вече е качен в ютуб и може да се види на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=ZZdy-p7tLsA&t=29s. Видеото рекламира арбанашкия храм в интернет, но ако се закупи допълнителна техника, може да се превърне в 3D мапинг шоу. Амбицията на специалиста от отдел “Християнско изкуство” при Регионалния исторически музей е атракцията да заработи скоро. Така музейният обект ще стане още по-привлекателен за посещение от многобройните туристи от цял свят.
“Позволих си да представя концепцията за галерията на църквата “Рождество Христово”, тъй като много посетители не желаят да слушат беседите на нашите екскурзоводи, които обясняват какви са философският смисъл и посланията на интересните стенописи. С тази виртуална анимация показвам фреските във всички сектори на галерията и разказвам на хората за творческия замисъл на автора”, обяснява д-р Събев. Неговият клип представлява едно вълнуващо пътуване във времето и пространството. В галерията се разхождат хора, а “Колелото на живота”, което е голямата гордост на този храм, се върти.
В продължение на 4-5 месеца е работил над анимацията експертът. В началото той е заснел в детайли галерията на много висока резолюция, за да може да проследи всяка от сцените заедно с надписите. След това е създал виртуален модел на пространството и е попълнил стенописите във виртуалната галерия. После е поставил допълнителните фигури.
Пламен Събев от години изследва необичайни явления в българската иконография. Занимава се с оценката на различни артефакти, с проучване на икони и стенописи, с уреждане на изложби и компютърна анимация, която според него е бъдещето на музеите. Чрез триизмерни филмчета специалистът показва как са изглеждали някога културните паметници. Той е и експерт по идентификация и регистрация на културни ценности към МК. Част от научните му интереси обаче са насочени към стенописите в галерията на най-посещавания храм в Арбанаси.
Неговите проучвания показват, че цялата галерия е изписана според годишния цикъл в църковния календар. Той започва на 1 септември, а след това месец по месец са представени сцените, които изобразяват конкретни библейски събития и празници. Август, според църковните вярвания, е последният месец в годината, затова с тези сцени завършва галерията. Краят е белязан с отрязването на главата на св. Йоан Кръстител. “Църковният календар тук е адаптиран към народния, макар идеята на зографа и може би на ктиторите е била да се следва църковният календар. В него има периоди на пости, има и празници. Сцените са разположени така, че да подсказват на хората какво предстои, и затова точно в галерията са били сложени масите и скамейките, на които хората са сядали, за да почетат починалите си роднини с хляб и вино. Това не е нетипично за църквите, затова и е толкова интересно за нас, изследователите”, твърди експертът. По думите му галерията представлява странна смесица от сакралност. “Тя е прекалено отворена за външния свят и прекалено затворена за вътрешния. Наосът, където се извършва св. евхаристия и същинското претворяване на даровете, е най-сакралната част от храма, докато галерията играе ролята на прелюдия към това велико тайнство”, обяснява Събев. Допълва, че всички църкви в Арбанаси са направени по подобен начин и разполагат с такива галерии, но не всички са изписани толкова подробно и ясно. “Докато тук наблюдаваме невероятно майсторство, съчетано с богословската концепция да се следва православният календар”, категоричен е специалистът.
Стенописът “Колелото на живота”, с който започва северната галерия в храма, е първото подобно изображение на Балканите, категоричен е д-р Събев. Той се появява в “Рождество Христово” през 1632 г., а Захарий Зограф, който рисува колелото в Преображенския манастир, се вдъхновява от арбанашкото и прави своя интерпретация на сцената. “Колелото на живота” е погрешно наричано по този начин. Оригиналният надпис от гръцки се превежда като “Славата на богатството” и говори за суетата на човешкия живот.
Според историческите извори храмът “Рождество Христово” е съществувал още през 1597 г. като скромен малък наос, в който се появява и ранен стенописен слой, който е зле запазен. Общо 17 ктиторски надписа, предимно от XVII век, разпилени във всички части на паметника, датират неговото изграждане и стенописване. Има такива надписи в галерията, в параклиса, в женското отделение, очевидно е имало огромна маса от поклонници и почитатели, които са дарявали средства за църквата. През 1681 г. храмът е бил изографисан отново.
“Параклисът е изграден през 1632 г. и е посветен на св. Йоан Кръстител. Към него има преддверие, в което са изписани сцени с житието и мъченичеството на св. Йоан Кръстител. После, през 1638 г., е живописан т.нар. нартекс или женско отделение, и в него е работил съвсем различен екип от зографи”, обяснява д-р Пламен Събев. Преустройството на църквата е продължило със затварянето на галерията от север и запад и така се е получил дългият коридор, където е прочутият стенопис “Колелото на живота” и където са уникалните дървени обтегачи с надписи. Стенописването на тази галерия продължава от 1632 до 1649 г.
“Рождество Христово” започва съществуването си като енорийски храм, а след това се превръща в манастирски комплекс, който е копие на витлеемския храм. Вероятно и затова носи името “Рождество Христово”, което прави арбанашката църква още по-важна, защото рядко има църкви, кръщавани с това име. Вероятно и заради това Витлеемската звезда или Звездата на Давид посреща всеки, който влиза в храма, макар че звездата с шест лъча е повече характерна за синагогите. В тази църква се намират и образите на 12 древногръцки философи, които красят едната стена на притвора. И там са Питагор, Солон, Омир, Аристотел, Гален, Плутарх, Платон… Сред тях е нарисувана дори и пророчицата Сибила. Философите присъстват в стенописите само на още едно място в България – в трапезарията на Бачковския манастир.
Във втората половина на XVII век църквата става Митрополитска резиденция. Всъщност точно в този период църквата разцъфтява и в нея се появяват разкошните стенописи, които нямат аналог с други църкви от същия период. Заради сложната иконографска програма тази църква е наречена от специалистите църква енциклопедия.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново