“Може да се допусне, че зачестилите самоубийства на цели семейства у нас се дължат на нарушени реакции на адаптация на личността към повишените изисквания от социално-битов характер”. Така д-р Георги Парчев, управител на бившия психодиспансер, сега Център за психично здраве във В. Търново, коментира многото убийства и самоубийства в България. Често хора с големи финансови задължения изпадат в безизходица и възприемат самоубийството като край на проблемите.
Има самоубийства, които са плод на ендогенни депресии.
Хората живеят с мисълта, че са непълноценни в обществото и в семействата си, смятат, че нямат бъдеще и предпочитат да сложат край на живота си, за да не бъдат в тежест на близките си. Кой от двата мотива е надделял за големите трагедии в София и Пловдив е трудно да се определи, ако няма някакви обективни данни от съседите, близките и роднините, обяснява д-р Парчев. Според него може да се предполага, че трагедиите са резултат на неблагоприятна житейска ситуация, която е предизвикала тежка депресия. В този случай извършителят приема, че за него и близките му няма бъдеще, че те са обречени на нищета и слагайки край на живота им, ще ги спаси от мъки. Това е т. нар меланхолно самоубийство, обяснява д-р Парчев. В тези случаи при двете семейства е възможно да се е отключила стара депресия, която да е довела до разширените самоубийства. Ако и преди време извършителите са имали депресивни епизоди, свързани с мисли за самоубийство, възникването на сериозен финансов проблем е породило още по-силен депресивен пристъп, завършил със самоубийството.
Не са изключения случаите, когато пациенти с шизофрения също слагат край на живота си.
Заради самото заболяване те проявяват автоагресия най-често по налудни мотиви. Но се случва често, когато пациентът е в ремисия да осъзнае,че страда от тежко психично заболяване, да изпадне в депресия и да се самоубие. Д-р Парчев разказа за млад мъж с шизофрения, който скочил от балкон на жилище, защото гласовете, които чувал в главата си, му наредили да го направи. Тогава само си счупил крака, но по-късно направил успешен опит за самоубийство.
През последните десетина години, а може би и повече, във все повече семейства имат битови проблеми, които ги водят до отчаяние. Пример за проблеми от социално-битов аспект сега е военният завод в Сопот. Няма да бъде изненада, ако някои от работниците изпаднат в крайна безизходица и отключат неподозирана депресия, която най-често натрапва мисли за самоубийство.
Няма промяна в заболеваемостта при големите психози, шизофрении и афективни разстройства, смята д-р Парчев. Увеличават се реакциите на стрес, невротичните и депресивните състояния, но като реакция на нарушена адаптация на личността към повишените изисквания на живота.
Колкото до нападението над Ахмед Доган имам усещането, че при младия човек не се касае за истинско психично заболяване, което да го е подтикнало да извърши покушението…
Д-р Парчев подкрепя идеята
да бъде създаден регистър на хората с психични заболявания.
Според него обаче трябва да се прави разлика между самата регистрация на болните и диспансеризацията им.
В регистъра ще се знае, че даден пациент е боледувал от психично заболяване, но без да се извършва активно диспансерно наблюдение. Самата диспансеризация е доброволна. Д-р Парчев обясни, че има случаи на пациенти с шизофрения, които се лекуват редовно, работят, грижат се за семейството си. Но не желаят да бъдат диспансеризирани.
Според д-р Парчев е редно да има единен регистър на психичните заболявания, тъй като има хора, които прикриват такива болести. Има нормативи, които определят, че дадени професии не могат да се практикуват от психично болни, а на практика става тъкмо това, тъй като болестите се укриват. Не може човек с шизофрения да бъде военен или охранител, но за съжаление има такива примери у нас. Ако има такъв регистър, това няма да се случи. Тогава винаги ще може да се направи справка от полицията, съда или прокуратурата дали човек има, или е страдал от психично заболяване.
Има и задължителна диспансеризация, на която подлежат обществено опасни пациенти с криминални деяния. Наблюдението е с цел превенция, за да не се извърши нов криминален акт при евентуален пристъп, съпроводен с противообществено деяние. Това наблюдение може да се извършва и от психиатри, които са в извънболничната помощ, уточни той.
5100 човека се водят на диспансерен отчет
5100 болни с психични заболявания се водят на диспансерен отчет във великотърновския център за психично здраве, съобщи д-р Парчев. В последно време няма бягства от психоболница, дори и от пациенти, които са на затворен режим.
От 1 януари 2013 г. бившият диспансер увеличи леглата си от 80 на 110. Това е с цел да бъдат лекувани повече хора. И тази година финансирането на лечебното заведение и на базата на преминал болен е между 600 и 650 лв. Д-р Парчев отчете, че финансовото състояние на бившия психодиспансер е добро. 2012 г. е приключена с печалба от 1500 лв. Шефът на психоцентъра обаче призна, че най-големият проблем на психиатрите е да убедят един пациент, че има психичен проблем и той трябва да се лекува.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
