Богаташи строят къщи за милиони във Ветринци, а няма кой да ремонтира рухналата 200-годишна църква

Публикувано: пт, 10 Ное. 2017 | Прегледи: 1042
Намали шрифта Увеличи шрифта
Икони от църквата във Ветринци, пренесени в музея във Велико Търново.
виж галерията
виж галерията
виж галерията

Доктори, адвокати, бизнесмени и заселници са намерили чист въздух и спокойствие в живописното село, разположено от двете страни на река Янтра

Пристигаме на мегдана във Великотърновското село Ветринци преди обяд, а наоколо човек не се вижда. Суетим се накъде да тръгнем – дали в Горната или Долната махала. Те са разделени от живописните меандри на река Янтра и са свързани с два моста, единият от които е каменен и сводест, гордост за хората и архитектурата. В това време от магазинчето в центъра излизат двама мъже. Оказва се, че никак не са приказливи и гостоприемни. Все пак се представят като Тодор Тортака и Иван Николов. Бързат да се оплачат, че в селото има разбити улици и безстопанствени кучета, а и хората не са добри. Имаме магазин, ама всичко е скъпо, казва Тодор, а Иван, който е преселник, допълва, че има нова голяма къща, която иска да продаде. Купувачи има много, но не дават тази цена, а тук имотите са много скъпи, защото селото е на 18 км от Велико Търново, пътува се по главния път София – Варна, има и удобен градски транспорт до Ветринци. Освен това то се намира в живописна балканска местност и има природни и исторически забележителности, обяснява Иван. В това време в магазина влиза и излиза с бира млад мъж, а ние, любопитни, го питаме с какво се занимава. Мъжът ни праща да си гледаме работата. Селото е на пропадане, магазинът работи само до обяд, когато идват бабите да купят хляб, после е мъртвило в селото, ръкомаха сърдиткото и си пийва бира. Разбираме, че ако искаме подробности за живота в селото, трябва да потърсим пощаджията бай Петко, който раздавал пенсиите на хората и всичко знаел. Пощаджията обаче също се оказва твърде недружелюбен и макар да се представяме, че сме журналисти, които пишат репортаж за селото Ветринци, бай Петко с викове ни отпраща.
Решаваме да потърсим кметския наместник Кольо Минков, който се оказва, че отсъства. Слава богу, накрая попадаме на дружелюбен и приказлив човек и това е чистачката на кметството Цанка Папазова. Тя с гордост ни разказва, че къщи в селото имат 15 известни доктори, сред които д-р Валентин Точков, д-р Божидар Ангелов, д-р Мавроди Калейнски, д-р Тодор Бакърджиев, д-р Валери Кунев, д-р Петя Цветанова и др. По ирония на съдбата обаче тук няма местна лекарска практика и хората разчитат на д-р Кахчиев, който идва веднъж месечно от Ново село. Цанка ни доверява, че когато се налага, местните търсят помощ от преселниците доктори, които никога не отказват да помогнат. Имаме също адвокати, бизнесмени и известни личности, като бившия депутат Стоян Витанов, Роза Мишева – бивш зам.-кмет, Вилиян Флоров, бивш шеф на Агенцията по рибарство и аквакултури във Велико Търново, реди чистачката. Допълва, че тук са избрали да живеят и много чужденци – руснаци, англичани, холандци и италианци, дори сънародници се върнали от Канада и във Ветринци се родило второто им дете. Чужденците се приобщават към местните, празнуват заедно, сред тях има млади хора с деца, за разлика от заможните хора, които имат вили в селото, но се затварят в къщите си и не общуват много-много. Интерес към имотите има от софиянци, но свободни къщи почти няма, освен една, на която продължава да виси голям надпис с адреса на собствениците.
Във Ветринци по адресна регистрация се водят около 50 души, но през уикенда и празниците населението нараства тройно. Къщите се увеличават, вече са над 300, в момента се строят още пет вили. Чистият въздух, спокойствието и липсата на малцинства привлича все повече хора към селото. Чистачката се оплаква, че в района имат проблеми с мобилните телефони, няма добро покритие и хората недоволстват.
Една от болките на селото е рухналата 183-годишна църква “Св. Димитър”, за която няма пари да бъде ремонтирана. От Митрополията са я изоставили. Почти 60 години тук служба не е имало, казва Цанка, която е снаха в селото. Навремето жителите на Ветринци са събрали пари да си построят църква, която устояла почти 200 години, а сега в демократичното време е оставена да се събори. Неотдавна била подета дарителска акция и хората започнали да събират пари. Но всичко се провалило, тъй като Митрополията не подкрепила дарителството и парите били върнати на хората. Преди няколко години останалите икони и църковната утвар били пренесени в музея във Велико Търново, така все пак нещо е спасено, коментират местните. Църквата е паметник с изключителна художествена стойност. Основният проблем е, че градежът е каменен и паянтов и в годините дървото е остаряло и изгнило, има кухини и ако не започне ремонт, храмът съвсем ще рухне.
Другият проблем е изоставеното училище, превърнато в лагер. Сградата е собственост на просветното министерство и Общината не може да вложи инвестиции, разказва Николай Колев, който пази имота. Той ползва дори част от двора да си стопанисва дървата за огрев и да си пасе добитъка, защото живее до училището. Навремето гледах крави, но купуват млякото на безценица, сега имам овце, кози и пчелин, споделя Колев, който добавя, че семейството му се издържа с животновъдство. Съдбата на училището е неясна, иначе кражби няма. Факт е обаче, че в школото паднал таванът, циглите се трошат, улуците се чупят… Пазачът писал докладна, но нищо. Той пази над 20 дка на училището. Навремето от Общината искали да деактуват базата от държавна в общинска и после тя да бъде продадена, но нищо не станало.
Ветринци има славно минало. Още известният археолог Карел Шкорпил е бил по тези места и е дал сведения след Освобождението за откритите останки от стара крепост и град. Той прави карта на крепостта и части от града, оставя рисунка на единия от двата кръста. Тук е имало и мост със синджири от крепостта към тогавашната църква и според Шкорпил това е мястото, където е написана книгата “Лествица” през Средновековието, пренесена после в Рилския манастир. Пред кметството през 1876 г. за първи път се е развяло знамето на Попхаритоновата чета, имало е и две килийни училища. Сега читалище “Напредък-1903” е единственото културно-просветно средище в селото. Иначе както къщите, така и земеделската земя в района е твърде скъпа. За 13 дка искат 130 000 лв.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

Повече в Общество
Затвори