Бивш свещеник с три висши координира 12-те центрове на “Амалипе” в страната

Публикувано на пт, 12 Ян. 2018
1049 четения

Докторантът по етнология Иван Тодоров координира от В. Търново 12-те звена на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” в страната и отговаря за общностния мониторинг. 54-годишният ром, който почти 30 години е бил свещеник, се гордее с произхода си и сега е открил ново призвание да работи активно за повишаване на здравната култура и образованието на хората от етническите малцинства. Организира кампании и от врата на врата издирва деца, които не ходят на училище. Заедно с това разговаря и убеждава родителите да ги върнат в класните стаи. Среща се и със семейства за предотвратяване на ранните бракове. Иван е категоричен, че ромската общност започва да се отваря към образователните, здравните и социалните програми и радващото е, че родители сами ни търсят и искат консултации как да подпомогнат децата си със стипендии, защото искат да учат. През последните години отлични резултати дава програмата “Всеки ученик може да бъде отличник”, която се прилага в над 275 училища с 36 000 деца в страната и в тях почти няма отпаднали ученици, споделя Иван. И тук координаторът не пропуска да отбележи, че Център “Амалипе” има отлични контакти и подкрепа от държавни и общински институции. Като пример координаторът посочва гордо Бюрото по труда във В. Търново, където директорът Обрешко Нечев редовно съобщава за свободните работни места, посочва фирми, които търсят кадри. Благодарение на това добро сътрудничество за една година е осигурена работа на над 20 роми в шивашки фабрики, сладкарски цехове и строителството.
Иван е роден в Тетевен в семейство с пет деца, а самият той е баща на три деца – Лили, Тодор и Теодоси, и дядо на двама внука, чака трети. Голямата му мечта е да стане свещеник и като най-малък всички в семейството го подкрепят. Още като дете любимото му място е била църквата и най се е впечатлявал от уважението на хората към богослужението. Затова по-късно учи в Духовната семинария в Черепиш, после следва в Богословския факултет в София и накрая завършва теология във ВТУ. Бакалавър е по теология и педагогика. Има магистърска степен по политология, дипломация и национална сигурност към Философския факултет на ВТУ. В момента е докторант по етнология втора година към Историческия факултет на ВУЗ-а. Работи по темата за трудовата миграция на ромите в Централна и Северна България, търси техния произход, събира история за живота им през турското робство, през Възраждането… та и до днес.
Като епархийски дякон, младият богослов е ръкоположен в Тетевен. После служи като свещеник към параклиса на Богословския факултет в София. През 1994 г. Иван е изпратен в Търновската епархия и владиката Григорий му поверява храма в Златарица. Там остава до 2011 г., като после е преместен в Елена. В балканските градчета отец Иван е посрещнат много добре, макар да е ром, научава се какъв не трябва да бъде. Щастлив е, че попада в среда, където човешкото е запазено в човека, хората са много по-добри, помагат си. За мен най-големите пазители на християнството това са власите или рударите в Златарица. Те се допитват до свещеника, правят си кръщавките и всички весели и тъжни ритуали.
В Елена пък отец Иван работи много както с деца, така и с възрастни. Публикува статии в местния вестник, изнася лекции по радиото. Образова всички за богослужението, за значението на кръста, за житията на светиите, за християнските празници. Посвещава се на мисията да разпространява религиозните знания. През 2013 г. обаче Иван напуска Елена и решава, че като български гражданин от ромски произход трябва да работи за своята общност, защото тя има нужда от промяна.
Така свещеникът се явява на интервю за длъжността общински модератор в Център “Амалипе”. Не можех да работя с компютър, не знаех английски, но усилено се захванах с езика, а имам и вече добра компютърна грамотност. Но пък предишният опит при общуването с хора на различна възраст и социални прослойки много ми помага сега в работата, отчита вече координаторът. Той работи вече трета година в ромския център и смята, че е открил своето ново призвание, макар църквата много да му липсва. За сметка на това Иван посещава редовно храма, взима си причастие.
Бившият свещеник с болка споделя, че много от ромите се асимилират. Много от тях дори се срамуват да признаят, че са цигани. Други пък се турчеят и това е пагубно за ромската общност. За съжаление, още с раждането си циганинът е дамгосан и българинът мисли, че ромите са само крадци, убийци, второ качество хора. Това обаче не е така. Вече има много роми, които следват медицина, други вече са лекари. Имаме също професори и доценти, преподаватели в университети. Иван твърди, че вече е надживял предразсъдъците от това, че е ром. Аз имам една държава, едно знаме и над всички е Бог. И преди да отидем на църква, трябва да носим Бог в себе си. А образованието е пътят към живота и бъдещето. За жалост децата ни бягат в чужбина, но аз съм убеден, че един ден те ще се върнат в България, казва Иван Тодоров.
Материалите подготви
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

Пътни строежи - Велико Търново