Бележити строители на Българската армия във Велико Търново Ген. Борис Карамфилов беше еталон за военен и любимец на личния състав на Военното училище

Ние, гражданите на Велико Търново, сме щастливи хора – живеем в един величествен град. Град, в който всяка къща, всяка улица, всяко камъче, всеки рид, е история. Град, в който са израснали забележителни хора в областта на науката, литературата и изкуството. Град, в който десетки хора са отдали всичките си сили за величието на България. Но картината не би била пълна, ако не споменем Велико Търново като бастион на Българската армия. От тук са излезли много командири и началници, с които можем само да се гордеем. За голяма част е писано с благодарност и признателност. Но тук аз бих искал да напиша няколко реда за двама генерали – началници на старото военно училище в България и символ на старата столица Велико Търново. Неговите възпитаници винаги са били и ще бъдат гръбнака на БА. С цялостната си дейност са спомогнали за издигането престижа на града не само като културно-исторически и туристически център, но и като академично средище. Става дума за двама колоси във военнообразователната система, към които се отнасям с уважение и възхищение – ген. Борис Карамфилов и ген. Делчо Станимиров.
Аз бях 40 г. преподавател и началник-катедра “Висша математика” във Военното училище, работих с 10 началници, за всички съм говорил и ще говоря с уважение, но за ген. Карамфилов и ген. Станимиров мога да говоря само с възхищение и респект.
Ген. Борис Карамфилов е роден през 1922 г. в с. Скребатно, окр. Благоевградски. От 22-годишна възраст отдава целия си живот на упорит труд за изграждане на БА. На 37 г. става най-младият генерал в БА и първият началник на ВНВУ “В. Левски” – В. Търново, за да израсне впоследствие до командващ Ямболската дивизия, командващ Първа армия – София, зам. командващ сухопътните войски до генерал-полковник и заместник-министър на Народната отбрана.
По време на неговата служба като началник на ВНВУ “Васил Левски” от 30.09.1959 г. до 20.08.1964 г. той не беше просто началник, той беше ръководител от един нов, съвършен тип. Времето на неговото назначаване за началник беше белязано с две важни събития с историческо значение – размразяване на студената война и навлизане във всички области на живота на научно-техническия прогрес. На тези две събития, той реагира по най-бърз начин, направи два съществени извода. Първо – при новите условия се изменят рязко задачите на армията и оттук изискванията към подготовката на командни кадри. Второ – необходима е незабавна промяна на системата на обучение на курсантите с оглед на предстоящите задачи. Тези изводи бяха направени и от главното командване и затова се премина от тригодишен курс на обучение към петгодишен, с цел бъдещите командири да имат висше военно образование и висше гражданско образование (предимно инженерно). За изпълнението на тези задачи ген. Карамфилов прояви изключителна мъдрост и невероятни организационни качества. Със своя авторитет той успя да изтегли от частите най-добрите командири, които да отговарят за организацията на учебния процес и бойната подготовка. Успя да привлече млади и целеустремени преподаватели. Но неговата най-голяма заслуга се състои в това, че той разбра решаващата роля на фундаменталната подготовка, че безвъзвратно е отминало времето, когато на армията се гледаше като на пушечно месо и че е дошъл нов етап. Време, в което научно-техническият прогрес влиза много бързо във въоръжението на войските, че идва времето на високоточните оръжия, а това изисква нови методи за ръководството и управление. Провеждането на висококачествен учебен процес изискваше кабинети и лаборатории, но може би най-важното беше необходимостта да се изградят нов вид взаимоотношения между преподаватели, командири и курсанти. В една институция като армията, където цялата власт е съсредоточена в ръцете на командира, да се осмисли, че във ВВУЗ решаваща е ролята на преподавателите – това е цяло събитие с революционно значение във военното образование.
Програмното осигуряване на учебния процес беше осъществено на базата на програмите на гражданските ВУЗ. Ген. Карамфилов обръщаше особено внимание на ръководството, управлението и осигуряването на учебния процес чрез системен контрол и помощ.
Той лично посещаваше занятията на преподавателите, за да добие преки впечатления дали курсантите са осигурени с материали, време за подготовка и почивка, нуждаят ли се от помощ, но не оценка за качеството на преподаване и в същото време не оставаше като страничен наблюдател. Той беше се договорил с ректорите на гражданските ВУЗ и те изпращаха ежемесечно най-авторитетните си специалисти да посещават преподавателите, за да им оказват методическа помощ и оценка на знанията.
Аз бях изненадан от неговата интуиция да ръководи учебния процес. На едно съвещание направи следното предложение. Тъй като учебниците са написани за граждански учебни заведения, там се осъществяват междупредметни връзки за граждански ВУЗ, сметна за целесъобразно да се потърсят междупредметни връзки при нашите условия с цел да се повиши интересът на слушателите към програмния материал, пък може да се открие поле и за научно търсене на някой преподавател във военното дело. Това негово виждане аз го запомних и след години се насочих към моделиране динамиката на бойните действия. Бих могъл също много качества да посоча за ген. Карамфилов, но не бива да пропусна следното: неговият начин на говорене – кратко, точно, ясно и доказателствено поставяне на въпросите. Неговата стегнатост, строева осанка и в същото време толкова земен и човечен. Той беше еталон и любимец на целия личен състав. Беше истинско удоволствие, чест и гордост да работиш под ръководството на такъв човек, от който научих толкова много неща, затова съм се отнасял към него с респект и почитание.
Не е нужно да пиша как курсантите го приемаха като началник. По какъвто и начин да го опиша, ще бъде непълно, неточно, с една дума – те просто го боготворяха. Той можеше спокойно да ги поведе на война и без да се обръща назад, да бъде абсолютно сигурен, че те неотклонно го следват. Затова всеки курсант с гордост казва – мой началник беше ген. Карамфилов. Неслучайно голямата част от курсантите, поели трудния път на командира, го носят в сърцето си и неотклонно следват неговия път.
Ген. Карамфилов също има право да се гордее със своите курсанти. Та кой не знае неговите курсанти ген.-полк. Прокопиев, ген.-полк. Тотомиров, ген.-лейт. Люцканов, които стигнаха до длъжност командири на армии, командващи Сухопътните войски и началници на ГЩ на БА. Само от първия випуск израснаха 9 генерала.
(следва)
Тодор РАЧЕВ,
преподавател и началник-
катедра “Висша математика”, ВНВУ “В. Левски”
от 1959 до 1999 г.
сн. архив