Автентично оръжие и предмети от Руско-турската война показаха във В. Търново

Освен национален празник, Трети март е и дата, която ни дава повод да се замислим как ние, българите, постигаме своите върховни национални цели. Как вървим напред като народ. Как разполагаме силите, целите и ресурсите си. Как формираме и планираме стратегията си за бъдещето на държавата и нацията.
На трети март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор на европейската и световна политическа карта се завръща българската държава. В този договор тя изглежда като сбъдната мечта. Обединява почти всички територии, населени с етнически българи, а на географската карта се появява една голяма, мощна, значима България. Това заяви в празничното си слово кметът Даниел Панов. Той подчерта, че за нас, днешните българи, остават размислите за това какво се е случило после. “Защо 137 г. след началото на Третата българска държава ние като народ и общество рядко сме способни на общо усилие в името на национална кауза? Защо разделителните линии помежду ни се превръщат в пукнатини или разломи? Мисленето по тези въпроси трябва да ни прави не песимисти, а модерни европейски граждани. Трябва да търсим отговорите как отстояваме своята идентичност в рамките на европейската си принадлежност. Принадлежност не на европейските институции, а на европейските култура, дух и ценности”, каза още градоначалникът. Панов бе категоричен, че Трети март освен национален празник е ден за сериозен размисъл. “Размисъл за българската идея, за българската идентичност, за българския път, за българския XXI век. Дължим този размисъл както на всички, които дадоха живота си за Отечеството, така и на онези, които заедно с нас търсят отговорите на тези въпроси”, заяви от трибуната кметът.
Честванията за 137-годишнината от Освобождението на България във Велико Търново започнаха с военен ритуал и издигане на националното знаме пред сградата на Общината. В него участваха представителна част на Националния военен университет “Васил Левски” и почетна стража на клуб “Традиция”. Ученици от ОУ “Бачо Киро” с ръководител Мария Чешмеджиева изпълниха поетична композиция “Българийо, за тебе те умряха!”. След церемонията пред Общината официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя на признателност пред паметника “Майка България”. Поздрав към всички търновци отправиха изпълнителите от Детско-юношески ансамбъл “Българче”. Сред гостите на празника бяха зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов, депутатите Евгени Стоев, Марияна Бояджиева, Милен Михов, областният управител Пенчо Пенчев, ректорът на ВТУ проф. Пламен Легкоступ, началникът на НВУ “Васил Левски” бриг. ген. Тодор Дочев.
Автентични предмети от времето на Руско-турската война показаха в центъра на Велико Търново в чест на националния празник. Уникалният музей на открито бяха подготвили доброволци от клуб “Традиция”. Със задълженията на екскурзоводи се справяха мъже и жени, облечени в униформи на опълченци. В специална витрина бяха подредени различни артефакти от бойното поле, намерени от родолюбиви българи на редутите при Орлово гнездо и обсадата на Плевен. Сред тях имаше еполети, токи, катарами, монети и други интересни вещи, които са били притежание на воините от руската и турските армии и българското опълчение. Там бяха подредени и всички нагръдни отличия от Руско-турската война. Тези на руската армия са украсени с образа на Цар Освободител, а върху полумесеца се извисява православен кръст. Посетителите имаха възможност да видят отблизо и Георгиевски кръст 4 степен, което е най-високото отличие, връчвано на български опълченец. Сред медалите беше и отличието на румънското опълчение. Корпус от 35 000 румънци е участвал във войната, а само при обсадата на Плевен 10 000 от тях са били ранени и убити, обясни председателят на клуба Върбан Минев.
На една от масите в парк “Майка България” беше подредено въоръжението на руската армия и българското опълчение. Един от най-ценните предмети в изложбата беше пушката “Шаспо”, която е била на въоръжение сред опълченците, но рядко може да се види дори в музеите. Пушка “Крънка”, руски драгунски саби, револвери и други интересни предмети бяха подредени под открито небе в парка.
По руски военен обичай членовете на “Традиция” почерпиха и с топъл чай. Приготвяха го в оригинален походен самовар, който загрява водата с въглища. Традицията е на около 300 години и е била въведена в руската армия по времето на Петър Велики. В годините на Руско-турската освободителна война за българското опълчение също била начислена специална дневна дажба топъл чай.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ