Археолози разгадават край Хотница тайните на древната металургия

Публикувано на чт, 24 юли 2014
1591 четения

На селищната могила край селото беше открит леярски съд за мед и злато на 6200 г.

Леярски съд на 6200 г. откриха археолозите при разкопки в селищната могила край търновкото село Хотница. Находката е изключителна рядкост, тъй като праисторическите хора, живели в ранния халколит, на практика са първите металурзи. Миниатюрната глинена пота е с размери 5 на 10 см и има дебели стени. Тя е била използвана за разтопяване на мед или злато, а количеството разтопен метал, който излиза от нея, е около 10 куб. мм.
Първокурсници по археология от Великотърновския университет участват в археологическите проучвания, които приключват в събота. Разкопките са част от традиционната лятна практика по праистория на студентите, а тя се осъществява по съвместен проект на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Регионалния исторически музей. Двете институции си поделят финансирането на експедицията, а то е в размер на 8000 лв. Ръководители на екипа са доц. д-р Стефан Чохаджиев от ВТУ и неговият син Александър Чохаджиев, като представител на музея. За студентите това е първият сблъсък с археологията.
“Металургическите работилници тогава са били правени извън очертанията на селото, защото само една искра може да подпали всички дървени къщи наоколо. А този съд вероятно е бил донесен отвън”, обяснява Александър Чохаджиев. Той разказа, че медта е първият метал, използван от човека, а тъй като е бил изключително ценен, хората непрекъснато са го рециклирали. Затова находки от мед могат да се намерят най-вече в некрополите.
Над 400 кремъчни сечива са извадили от земята младите археолози. “Кремъкът е лудогорски и е бил добиван в района на разградското село Равно. Това е т.нар. восъчен кремък, който е най-качественият материал в Югоизточна Европа. Идвал е тук на пластини, които хората са откъртвали от големи скални късове. Понякога им е бил нужен само един удар, за да отлепят пластината”, обяснява Александър Чохаджиев. Той бе категоричен, че хората в каменно-медната епоха са си правили оръдията на труда на място, а не са ги взимали от други територии. Освен това са били факири в обработката на кремъци. От камък те са правили всичко необходимо за живот – сечива, брадви, ножове, стъргалки, резци, игли, копия, стрели.
Костена пластина за дреха с украса от черти и резки, фрагменти от керамични фигурки и съдове са само част от интересните находки, открити край Хотница този сезон. На един от новите сондажи археолозите са попаднали на опожарено жилище. “То е запалено нарочно с идеята да изгори, като причината за това трябва да търсим в окултните вярвания на древните хора”, споделя Сашо Чохаджиев. В очертанията на къщата специалистите са се натъкнали на 4-5 цели съда, върху които има следи от целенасочени наранявания. Върху два от тях с кремък са изрязани дупки по дъното. “Една от хипотезите е, че през тези отвори излиза душата на покойника. Такава практика е била разпространена при погребалните ритуали в по-късни епохи”, допълва археологът.
“Обикновено най-хубавите си вещи хората вземат в новото жилище, затова голяма част от строителните хоризонти, които разкриваме, са много бедни. Но като дойде бедствието – пожар, наводнение или вражеско нападение, всичко си остава по местата, тъй като хората гледат да се спасят. В случая нещастието на тези хора за нас е щастие, тъй като най-хубавите находки се запечатват под земята. След това е въпрос на шанс – 7-8 хил. години по-късно те да бъдат открити от археолозите”, обяснява Чохаджиев младши.
През своя 15-и пореден археологически сезон на Хотница специалистите от музея и университета проучват останките на две жилища, едно от които обитателите му са напуснали организирано, тъй като липсват елементи на всякаква покъщнина. В него изследователите са се натъкнали на отлично запазен под на 7000 г., който е разположен на площ от 8 кв.м. Оцелялото дърво е тънко като цигарена хартия, но ясно се вижда, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места и с посока изток-запад. Подът е от пето строително ниво, което значи, че е на повече от 7000 г. Никога до сега екипът не е попадал на толкова добре запазено дърво от праисторическата епоха. “Учудва ме способността на тези хора да изработват дървени дъски с еднакви размери и само с помощта на каменни сечива. Дъските за пода са с ширина 10-15 см, а на дължина достигат около 2 м. Попаднахме и на останки от дървена маса, което също е изключителна рядкост”, признава Сашо Чохаджиев.
Студентите работят и върху един разрез в края на могилата, като целта там е да бъде хванат нейният релеф. “Селищната могила започва да се образува, когато хората си оградят едно пространство и живеят в него. И с всяко следващо заселване или строително ниво това място се стеснява и могилата расте нагоре като конус. За 1000 г. тук има шест метра културен пласт, който ние никога няма да успеем да прокопаем напълно. Затова с един такъв разрез ние можем да видим етапите на това свиване”, уточнява археологът.
През тази година екипът е попаднал и на сектор, разкопаван още през 1959 г. от Никола Ангелов. Той е от първо строително ниво, което тогава е било напълно проучено. Всички открити от Ангелов 21 жилища са били унищожени при пожар, като след стихията могилата престава да бъде обитавана.
“През последните години Велико Търново се превърна в истинска школа за млади археолози, тъй като 80 на сто от колегите, които работят по магистралите, са наши възпитаници. В Националния археологически институт при БАН също са много доволни от нивото на подготовка на нашите студенти”, не скри удовлетворението си доц. Стефан Чохаджиев. Той призна, че в страната има огромен глад за археолози, а на големите инфраструктурни обекти на всеки пет работника се разпределя по един студент или археолог, който трябва да описва находките. “Затова тези летни практики на терен са изключително полезни за нашите студенти. Сега първокурсниците имат възможност да опознаят тайните на праисторията на място. Паралелно с това се учат да разпознават различните археологически инструменти, да разчистват и документират теренни ситуации, да описват дневник, да разпознават пластове и промени в строителните нива. И най-важното – научават се да работят в екип, защото в нашата работа това е от изключително значение”, каза още преподавателят във ВТУ.
Златина ДИМИТРОВА
сн. авторката 

loading...
Пътни строежи - Велико Търново