Арбанашките къщи са по-стари от САЩ

Публикувано на вт, 23 февр. 2016
10063 четения

В тази къща в Арбанаси Раде Маркович и Невена Коканова снимат култовите любовни сцени от филма “Крадецът на праскови”. Къщата е творческа база на Съюза на архитектите.

В тази къща в Арбанаси Раде Маркович и Невена Коканова снимат култовите любовни сцени от филма “Крадецът на праскови”. Къщата е творческа база на Съюза на архитектите.

Типичната търновска къща е изцяло каменна и наподобява на малка крепост с вътрешни стълби. Няма балкони и еркери, но има закрит чардак като обединително вътрешно пространство. Този вид архитектура и устройство са характерни за Венеция. Същевременно търновската къща през Възраждането е приела и много от архитектурните елементи на сградите от Изтока с изградените атриуми, използвани за осветление и проветряване. Оказва се, че по-богатите търновски къщи са взели едновременно от Изтока и Запада – със затворени чардаци от венецианската и атриумите от източноарабската архитектура. Такива примери са Констанцалиевата, Хаджиилиевата къщи в Арбанаси, обяснява арх. Донка Колева, главен експерт в дирекция “Култура и туризъм” в Община Велико Търново.
Първото и единствено цялостно изследване на арбанашките къщи, направено преди десетилетия от архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев, сочи, че голяма част от оцелелите днес сгради са по-стари от Съединените американски щати, обявили своята независимост през 1776 г. В днешно Арбанаси най-старата сграда е

Попянковата къща, строена през 1695 г.

Достолепното и запазено здание е до кметството в Арбанаси в огромен двор зад тежка заключена порта. Къщата е препродавана и е сменила на няколко пъти собствениците си. Първият ѝ стопанин е бил Христо Попянков, от където идва името ѝ. След това е стояла необитаема. Следващият собственик е Димитър Шопов, който я получава като наследство от жена си. През 1959 г. Шопов я продава на Стефанка Аврамова, която е собственик през периода на изследването на Данчев и Кирилова. Впоследствие “Автокомбинат Велико Търново” купува къщата и прави основен ремонт на имота. Бивши дългогодишни служители на комбината разказват, че сградата е използвана за представителни нужди. В нея се провеждали банкети и семинари, били настанявани гостите на държавното предприятие, контролирало и управлявало автотранспорта в старопрестолния град. Впоследствие къщата е продадена на семейство Минчо и Цветана Мечкови от Стара Загора, чиято собственост се води до днес през фирмата “Виатур”. Дълги години имотът беше действаща къща за гости с платени нощувки, въпреки че от кметството в Арбанаси твърдят, че не са издавали разрешение за търговска дейност.
В изследването на архитектите Дафина Кирилова и Георги Данчев Попянковата къща е описана с приземия от каменни стени, зидани с глина, и състояща се от три помещения – маза, яхър и скривалище, а под по-късно пристроеното домакинско помещение има дам. Етажът бил паянтов, направен от талпи. Стените отвътре са замазани с глина и варосани. Подовете са от трамбована глина. Таваните са от греди, отгоре наковани с дъски. Голяма дървена и открита стълба извежда под стрехата до открития чардак, наричан още хает или одая. От чардака се влиза в тъмния коридор “хоризма”, към който са двете жилищни помещения – стая и пруст. От стаята е заделено тясно и дълго кухненско помещение, наречено “хашево”. В него е огнището, през което се пали зиданата печка в стаята. От коридора се влиза в домакинското помещение “фанарие”, което е с дъсчени стени и пещ и има изход към двора. До фанарието е пристроено помещение за пране, миене на съдове и клозетите – “юфири”.
Архитектите са категорични, че Попянковата къща е с типичната арбанашка архитектура и е изградена изцяло на един път. За годината на строежа 1696 г. свидетелства надпис с украса над мазата на северната стена на приземието.
В Попянковата къща като в повечето типични арбанашки къщи дълбокият засводен вход на мазата и входът на яхъра са поставени така, че пред тях остава един незастроен ъгъл, над който е чардакът, подпрян отдолу с дървени подпори. При някои от тези къщи по-късно откритият ъгъл е бил затворен с каменни стени и пред входовете на мазата и яхъра е оформено преддверие.

Къщата на  архитектите приютява любовта на Невена Коканова

Къщата на архитектите в Арбанаси още помни тихите стъпки на вечната Невена Коканова, която тичешком слиза по дървената стълба, за да се отдаде в прегръдките на голямата си любов – сърбина Раде Маркович. През 1963-64 г. къщата в Арбанаси е основна снимачна площадка на филма на Въло Радев “Крадецът на праскови”, разказващ за невъзможната любов между Лиза (Невена Коканова), жената на коменданта, и Иво Обренович (Раде Маркович) – подпоручик от сръбската армия, военнопленник след Първата световна война.
Първата сцена, която снимали заедно, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. И понеже режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори, а есента напредвала, се наложило да закрепват клонки от по-млади дръвчета върху другите дървета. Вързали праскови, които пробивали с тънка тел и ги закачвали по дърветата, като за целта били заредили в хладилните камери на Горна Оряховица десетки касети с плодове, разказват арбанашчани.
Невена Коканова снимала в Арбанаси и Търново до обяд и след това пътувала по пет часа до София за театрални постановки. След края на спектаклите тя тръгвала отново към Арбанаси около полунощ. От умората Невена Коканова спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където снимали, докато я приготвяли за снимките на поредната сцена. В свободните си нощи актьорите се забавлявали в новооткрития бар на хотел “Янтра”, който тогава бил клуб на кинаджиите.
Къщата на архитектите в Арбанаси, известна като къщата на баба Кали, е един от ярките образци на типичната арбанашка жилищна архитектура от XVIII век. Реставрирана и адаптирана е през 1972-75 г. През 1978 г. е обявена за национален паметник на културата.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново