Преди повече от век булките от Самоковско, Ихтиманско и Пазарджишко са минавали под венчило със специални невестински фути. Това са дълги бели обредни престилки, изяло направени от шитата дантела, при която иглата извайва фигури във въздуха.
Майсторката по приложни изкуства Ани Йовева показа във Велико Търново невестинска фута, такава, с каквато е била нейната баба по майчина линия Еленка Субева преди седем десетилетия.
Два месеца Ани Йовева правила сватбената фута. “Тази дантела не може да я шиеш 8 часа на ден, пръстите остават без чувствителност, очите се уморяват. Работила съм по пет-шест часа на ден”, споделя приложничката. Питам я колко възли е правила с иглата, докато е извайвала фигурите но булчинската обредна престилка. “Играх си в началото да смятам, но после им изгубих бройката. Според началната сметка, в долната част на футата, която изработих най-напред, в един ред има 100 възелчета. 50 реда са в едната част и още 25 са в другата част, умножавате по 100 до 7500 възелчета само долу. Има средна част и странични и стават десетки хиляди” усмихва се майсторката. С това възелчетата не свършват, защото, след като се ушие мрежата, се доукрасява като с промушване на конци се правят още фигури. Отиват километри памучни ДМЦ конци.
Правенето на невестинска фута е стар проект на Ани Йовева. Тя казва, че след 1950 година в България вече никой не изработва такива престилки, а
малкото експонати в музеите са стари, износени и със скъсани
бодове, а дантелите са в окаяно състояние. Футата, която тя е направила, ще бъде част от булчинската премяна на млада българка, пожелала да се венчае по старите традиции на Самоковския край.
“Любовта към ръкоделието съм наследила от моята баба по бащина линия. Тя ме научи още от детските ми години да плета на една кука, а по-късно ми показа и тайната на шитата дантела. Бях палаво момиченце и научавайки ме да плета, баба искаше да ме укроти, намирайки ми някаква занимавка. За щастие баба ми показа правилния възел – това е двойният възел за шитата българска дантела кене. Години след това усвоих калоферската дантела от възрастна жена, калоферка, която живееше в София на Женския пазар. Въпреки преклонната си възраст, тя продължаваше да плете дантели. Завършила съм Художественото училище за приложни изкуства в София през 1988 г. със специалност “Художествено оформление на платове и облекла”, разказва за пътя си Ани Йовева.
За шитата дантела кене се иска повече майсторство и най-вече точно око, защото не може да се разплете – стегне ли се възелчето, само с рязане се оправя. Всяко ново изделие, което излиза изпод пръстите на майсторката приложничка, я вдъхновява за следващото – по-красиво и по-различно от предишното.
Преди около година Ани Йовева
започва да експериментира с изработката на бижута.
Вече е постигнала изящество във фините бродирани брошки, обеци, колиета, които всяка жена с удоволствие би прибавила като красив аксесоар към облеклото си.
Бижутата ѝ са с български традиционни шевици и със съвременна бродерия – флорални мотиви, пеперуди.
“Доста съм мислила как да се случат моите бижута. В България, за съжаление, голяма част от материалите не може да бъдат намерени. Поръчваме основите и металните обкови за бижутата от Китай. Тук не може да се купят и пластмасовите кабушони (кухи капачета), които се поставят върху бродерията, за да я защитят. Нали сме си българки, рационализаторки, опъвала съм моите минибродерии за бижутата на стъкло”, разказва Ани Йовева.
Бродерията за бижутата се прави с кръстче върху една нишка от панамата и затова стават като филигранни. Използва се панама, която е с 28 нишки в един инч или още по-фината с 32 нишки. В много от бижутата ѝ присъстват орнаменти от дървото на живота. “Шевицата на бижутата ми е стилизирана – хем да се запази формата на Капанското дърво на живота и да се познае, че е то, но и да успея да я побера в миниатюрните размери на бижуто”, обяснява приложничката, която работи в рекламния бизнес.
Сред последните страсти на майсторката е и гобленарството. През 2013 година във Велико Търново Ани Йовева се включи в националната изложба конкурс на гоблени “Забележителностите на България”. Тогава тя представи гоблените “Александър Невски” и “Селска къща”, направени по картините на художника Янко Янев, и спечели първото място в конкурса с красивия си графичен гоблен “Александър Невски”.
Ани Йовева е пълна с идеи, мисли с месеци напред и не се спира пред нищо, докато не изпълни намисленото. Късметлийка е, защото цял живот работи нещо, което обича, което ѝ доставя удоволствие.
“За съжаление, майсторките приложнички не можем да се издържаме с изкуството, което правим. Става да си допълниш доходите, но пазарът тук е много свит. На всички ни е ясно, че хлябът и сметките са по-важни от украсата и изкуството. Същевременно нашето изкуство е скъпо, за жалост беднотията е майка на мизерията, както казват”, тъжно се усмихва Ани Йовева. За нея майсторките от работилница “Седянка”, казват, че е богата не само на дарби, но и на мечти.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и личен архив
