Танцьорите от етногрупа “Радомира интернешънъл” печелят награди на фестивали и развяват българското знаме на всеки празник
Англичани, холандец, полякиня и украинка в Церова кория играят народни хора и учат български език от няколко месеца. Чужденците си купили къщи в селото и вече са като едно голямо семейство, а сега трескаво се готвят за празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан. Репетират усърдно в читалището дайчово и ганкино хоро, тъй като ще участват в тържеството, което ще се проведе в лозята на селото в неделя. Днес ще бъде генералната им репетиция, която с нетърпение всички очакват.
В етногрупата на танцьорите са холандецът Хени де Кьониг и съпругата му – българката Светлана Михайлова, англичаните Карол Ламби, Тина от Пчелище, Алисън и Пол Уйлямс, Мерелин и Фил Бънтинг и Мишел и Мартин Бринч, Ядвига и Албина, които живеят в Драгижево, а за подсилване и кметът на Церова кория Христо Кунчев.
Душата на компанията – хореографът Николай Събев,
бивш главен художествен ръководител на фолклорна компания “Сидер войвода” и на детския танцов състав “Гусларче” в Горна Оряховица, сега пенсионер, е начело на хорото. До дни в групата се включва и още едно младо английско семейство. В момента се шият новите тракийски носии за чужденците, те са много красиви в цветовете червено и черно, а самодейците сами си поемат разходите, обяснява Събев.
През 2014 г. в селото е основана женската танцова формация “Радомира”, кръстена на старото име на Церова кория, а миналата година – и интернационалната етногрупа “Радомира интернешенъл”,
в която влизат чужденци от пет държави, като петата е България.
Двата клуба се ръководят от Николай Събев и са лауреати първа и втора степен на проведения през септември 2016 г. в Китен “Черноморски еврофолк”.
Хореографът разказва, че по подобие на англичаните в Хотница, които се включват активно в празниците на селото, решил да покани и чужденците от Церова кория на една репетиция на “Радомира”. Те така харесали българските хора, че поискали да научат народните танци. Така започнахме още от 8 януари 2016 г., а през април се качихме на великотърновска сцена, където ни аплодираха бурно. После ходихме в Габрово на фестивала “Балканджийско надиграване на хорото по терлици”, разказва Събев. Чужденците в началото започнали да учат по-леките хора – македонско и родопско, но сега тропат с удоволствие дайчовото и право хоро. Знаят вече над 10 различни народни танци. Всеки от тях хореографът свързва с българската история и традиции и винаги подчертава,
че България е била велика страна и сега е такава за всички българи.
На националния празник – 3 март, има специална презентация за чужденците в Церова кория.
Хени живее в България от 2007 г., в началото е бил в Поповското село Садина, а после със Светлана си купили стара къща в Церова кория, която още ремонтират. Знае български език и казва, че вече не му е така трудно, пише горе-долу, но по-лесно му е да говори. Дълги години е бил международен шофьор, но е решил да си намери по-спокойно място за живеене, където няма стрес. Къща си потърсил първо в други държави, но после си харесал България и най-вече Церова кория. Тук хората са по-отворени, гостоприемни. Много ми харесват българските народни танци, те са по-весели, има повече движения. Македонското хоро “Шарената гайда” ми е любимото, казва Хени. И добавя, че в момента не работи, но си търси работа и се надява да намери.
Карол е любимката в групата и макар вече да е на 77 години, се справя много добре с народните танци. Живее постоянно в Церова кория от 2 години, но от 2011 г. е започнала да посещава селото епизодично. Преди е работила като администратор. Най-харесва македонското хоро и е щастлива, когато синът ѝ от Англия гостува, да му разкаже и покаже какво е научила.
Мерилин също е била администратор, а съпругът ѝ Фил – военен летец, участник във войните в арабския свят. Живеят в Церова кория от две години, харесали си къща по интернет, допадат им хората в селото, защото са сърдечни.
Циганското хоро е любимото на англичанката.
Пол и Алисън са в Церова кория от 7 години. Мъжът е бил шофьор на цистерна на “Шел” преди това. Сга е фен на всички български хора, но най му допадат по-бавните народни танци. С усмивка признава, че колената вече го болят, но винаги е на хорото.
Англичаните отчитат, че българският език е много труден, но го учат с желание, купили си специални учебници, преподава им учителка от местното училище. Като ученичка по български език отличничката е Мишел. А Пол чака сънародниците му да понапреднат и тогава ще се включи в курса, защото той вече говори и разбира малко български. Докато си говорим в пенсионерския клуб, става ясно, че от 16,00 часа започва урокът по български език, а британците са пословични с точността си.
Цялата група в един глас отчита, че нашенската кухня много им допада, най-вече кавармата, сготвеното в гювечета, агнешкото печено, сиренето по шопски, баницата. А от напитките ракията е на първо място. Като се съберем за празници на маса с чужденците, по някое време започваме всички да си приличаме, веселбата е обща, играем, смеем се, включва се в разговора и кметът Кунчев. Това приобщаване към българските традиции,към което се стремим да ги въвлечем, като че ли ги амбицира още повече и те не пропускат нито един празник. По този начин общуваме повече, те учат български, а ние – английски. Става така, че
англичаните тачат повече българските празници, отколкото някои българи,
споделя кметът. И добавя, че подарил на групата българското национално знаме, което те достойно развяват на всеки празник.
Чужденците признават, че в България не им харесва студът през зимата. А също и бюрокрацията, добавя Пол. Навсякъде я има, но не е така силна като при вас, уточнява англичанинът. От друга страна, британците са учудени, че у нас има именни дни и много празници, за разлика от тяхната държава. Но това не им пречи, защото в селото не правят разлика, че са чужденци и винаги са добре дошли на българската трапеза.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
