Известните български актьори Бойка Велкова и Стефан Спасов гостуваха в навечерието на празниците Трифон Зарезан и Свети Валентин в Павликени. По покана на общината и кмета инж. Емануил Манолов те представиха своя камерен спектакъл “Здравей, обичам те!”, романтична комедия от Нийл Саймън. Представлението беше белязано с два особени момента – то се игра, след като с него актьорите бяха гостували почти във всички големи градове в страната, а също и в чужбина, в Европа и Америка, за 100-тен път в Павликени. Залата на Общинския съвет в Павликени за пръв път приюти камерен театрален спектакъл и това се оказа доста удачно хрумване. С тези свои инициативи община Павликени за пореден път дава своята подкрепа на кандидатурата на Велико Търново за европейска столица на културата през 2019 година.
Преди да излязат на сцената Бойка Велкова и Стефан Спасов не скриха удовлетворението си, че градът се превръща постепенно в духовен център, защото тук се случват вече различни фестивали, изложби, концерти и т.н. Те приветстваха кмета и неговите специалисти за това, че осигуряват на гражданите кътчета духовност.
– Представлението, което направихте в Павликени, се казва “Здравей, обичам те!”. Често ли ви се случва да ви казват “Здравей, обичам те!”, приятно ли ви е това и кой ви го казва? Вие казвате ли го на някого?
Бойка Велкова: – Много бих искала всеки ден да ми се случва, но за съжаление не е така и мисля, че грешката е в нас. Защото ние пропускаме тези малки красиви моменти всеки ден. Обичам те – можеш да кажеш дори на птичето, което е кацнало на балкона ти, на слънцето, на приятеля, на любим човек, на сина си мога да го казвам по-често …А сякаш го пропускам…Хубаво е да го казваме често. Здравей, обичам те, може да бъде казано по всякакъв повод!
Стефан Спасов – “Здравей, обичам те!” е хубаво да го казваме често наистина, но е по-хубаво и да го доказваме. Да не го повтаряме много пъти, без това да значи нещо. Нали знаете, днес много думи се въртят в пространството, всеки говори, но малко хора правят това, за което говорят.
– Какво като артисти добавяте към основното авторово внушение на пиесата?
Б. В. – Авторът отправя послание към зрителите, че всеки трябва да има втори шанс и в любовта, и в живота и това, че човек трябва винаги да е отворен за повече любов. Наистина, когато казва нещо, да го казва от сърцето си, а не просто да хвърля думите…Общо взето, това е едно представление за любовта. Ние добавяме нашия професионализъм, нашата любов към Нийл Саймън. Той е един автор с много награди, с Пулицър за драматургия и литература. Това е автор, който се играе по целия свят, изключителен диалогист, а ние сме негови фенове. Играя и в друго негово представление “Боси в парка” – там играя симпатична майка, а тук, в това представление – актриса, на която изведнъж в живота й се предоставя вторият шанс… И тя трябва да избере какво да направи. Разбира се, тя избира любовта. Това сме допринесли ние със Стефан – професионализъм и голяма любов към този автор. Защото той пише за всички. Това е пиеса както за тийнейджъри, така и за пенсионери. Всеки е преживял подобни чувства, хубаво е да се замисляме върху тях и да се опитваме да виждаме нещата от различни ъгли.
– Коя е репликата от пиесата, която най-много ви допада?
Б. В. – Разбира се, едната е “Здравей, обичам те!”. Другата е “Бори се за мене, Джордж, защото аз дяволски се боря за теб!” Харесвам я, защото е много хубаво да се бориш за човека до себе си, да имаш повече безусловна любов без очаквания. Това е един от големите смисли на нашето представление.
Ст. Сп. – На мен ми беше трудно да пресъздам образа, защото това е герой, който има доста по-богата житейска биография от мен самия. Става дума за писател, който е имал вече брак, но е загубил жена си, с която имал много красива и хармонична връзка, но тя е починала. Той не може сега лесно да започне начисто и наново. Внушението на автора е, че на каквато и възраст да си, каквото и минало да си имал, винаги любовта може отново да ти се случи.
Много са любимите ми реплики. Една от тях е “Може би нашата връзка е една от най-красивите, които някога са били застрашавани”.
– Да се прехвърлим от сферата на изкуството във вашия личен житейски статус. Как известната актриса от Народния театър Бойка Велкова съхранява любовта си с известния музикант Тедосий Спасова?
Б. В. – Аз нямам рецепта, но “оцелях” след толкова години в моята връзка с Теодосий, за което съм много щастлива. Вероятно защото просто трябва да се опитаме рутината да я разтваряме в светлина, както се казва. Много е важно да имаш толерантност към партньора си, да му дадеш свобода да работи, да твори. Да има своето мнение, своята гледна точка. Мисля, че това са едни от най-важните неща, за да може една връзка да съществува продължително. Иначе, ако заграбваш територии, рано или късно те се свършват. И няма да има просто какво друго да се случи, освен всеки да иска да си почине от другия.
– Какво харесвате в Теодосий? Харесвате ли музиката му?
– Всичко. Просто харесвам съпруга си. Това, че се занимава с изкуство е чудесно. Ние сме семейство на изкуството и така имаме по-добър диалог, по-лесна комуникация помежду си. Харесвам това, което прави, подкрепям го, и толкова.
– Господин Спасов, вашият статус в този план не го зная…
Ст. Сп. – Това е много хубаво, че не го знаете…аз не държа да го знаят хората (смее се).
– Срещнахте ли голямата любов, как изглежда тя?
Ст. Сп.: – Ами още не съм я срещнал, затова не зная как изглежда… (смее се).
– Добре, ще ви питам тогава за нещо друго, което с ваше участие също печелеше много зрителска любов – предаването “Минута е много” заедно с Петър Вучков. Какво ви даде това участие на вас и няма ли “Минута е много” отново да се появи на телевизионния екран?
– За съжаление, не съм в течение на нещата и подробности не зная, но вървят преговори с телевизията и предаването може би отново ще се появи на екран. Аз съм част от него и ако тръгне отново, и аз ще продължа да бъда водещ там. Това предаване на мен ми даде популярност. Популярност, която аз не очаквах.
– Харесваше ли ви това?
Ст. Сп. – Ами да, приятно е. Тази популярност дойде с работата, дойде неочаквано. Оказа се, че много хора гледат “Минута е много”, много хора го харесват и обичат. И то си остана едно чисто предаване, запазено без простотии, есемеси т.н. Явно много хора имат нужда от такъв тип предавания.
– Все пак не искам да ви оставя да се измъкнете от основната тема на вашето представление в Павликени и на нашето интервю – любовта, затова ви питам – трудно или лесно се обяснявате в любов?
– Не, не мисля, че ми е трудно да го направя. Всички ни е страх да не бъдем емоционално наранени. Всеки човек го е страх от това. Но мисля, че това да си кажеш, че харесваш и обичаш някого, независимо от това какво ще отговори той, самият акт на казването те прави по-силен. Не мисля, че ме е страх, ако обичам силно някого, да му призная това.
– Къде се реализирате извън спектакъла “Здравей, обичам те?”
Б. В. – Играя в една пиеса “Две” на Таня Шахова за големите български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, едно изключително представление, което предизвика невероятен интерес и сега за месеци напред няма билети. Беше празник да се докоснем до образите на тези две изключителни жени. Играя в “Козата или коя е Силвия” от Едуард Олби и в Малък градски театър играя, имам и други планове, за които все още не искам да казвам.
Ст. Сп. – Играя в “Сълза и смях” в едно представление, което направихме последно “В съседната стая или представление за вибратора”. Заглавието е малко шокиращо или провокиращо, но няма нищо пошло в представлението. Това е една драматургия, която се е борила за Пулицър, една много елегантна, много фина комедия. Играя и в един музикален спектакъл, който навремето правихме с Андрей Баташов по музика на Иван Лечев и който наскоро отново възстановихме. “Ритъм” се казва.
Елка СПАСОВА
