Актьорът Детелин Кандев е сменил 10 български сцени, но избра да остане в търновския театър

Публикувано: чт, 20 Апр. 2017 | Прегледи: 405
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията

Артистът играе Македонски в премиерния спектакъл “Хъшове” на МДТ

Десет български сцени е сменил през годините актьорът Детелин Кандев, но през последните четири той е част от трупата на Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов” във Велико Търново. В родния му град публиката вече го познава в образа на цар Асен от постановката “Величието Асеневци”, Дамис в “Тартюф” и още десетина роли. За първи път в своята кариера в търновския храм на Мелпомена излиза на сцената и в оперетни заглавия – в “Графиня Марица” и “Хубавата Елена”. Последното предизвикателство за него е Македонски в премиерния спектакъл “Хъшове” по произведението на Иван Вазов.
“Това е емблематична роля в българската драматургия. Много мои колеги са се опитвали да се справят с нея, но аз чувствам Македонски много близо до сърцето си. Може би затова образът се получава без усилия от моя страна. Иска ми се да постигна един правдив Македонски – такъв, какъвто го е описал Вазов. Финалът на книгата “Немили-недраги” завършва точно с моя герой, след като всички други са избити в битката при Гредетин. Единствено Македонски е дочакал свободата на България. Тя го заварва в една канцелария на новоизлюпен български богаташ. Репликата, с която завършва: “Бедни, бедни Македонски, защо не умря в битката при Гредетин?”, описва най-точно този герой. Като бохем по душа, той приема цялата тази житейска неправда с чувство на себеирония, но и с голяма болка”, споделя звездата на търновския театър.
Над 80 роли в театъра и още куп участия в киното и телевизията е натрупал Детелин Кандев. Наскоро той отпразнува своята 60-годишнина, като последните 34 не е слизал от театралната сцена. Снимал се е в някои от най-хитовите български филми и сериали. Сред тях са “Време разделно”, “Хайка за вълци”, “Под прикритие”, “Английският съсед”, “Стъклената река”. В екранизацията на любимия роман на Антон Дончев бил дясната ръка на Кара Ибрахим, а сега, стане ли дума за този филм, Детелин с часове може да разказва за работата си с Йосиф Сърчаджиев и режисьора Людмил Стайков. Със Станимир Трифонов, с когото са съученици от Търново, Детелин е снимал “Хайка за вълци” и “Стъклената река”. В сериала на БНТ “Английският пациент” работил с Дочо Боджаков. Последната му роля е в “Под прикритие”, където станал полицай.
Признава, че се чувства богат, защото съдбата го е дарила с възможността да работи с изключителни режисьори. Сред тях са великият Коко Азарян, Асен Шопов, Димитър Гочев, проф. Анастас Михайлов, проф. Надя Сейкова. “Имах щастието да се докосна до големи творци, а това е изключително важно за един актьор. Незабравим период за мен е престоят ми в плевенския театър, когато директор беше големият Георги Черкелов. Контактът с този изключителен човек ми даде много. Той ме срещна и с много добри режисьори”, връща се назад в годините Детелин.
Търновецът отлично си спомня своето първо излизане на сцена. “Като ученик ходех доста по рецитали, а първото стихотворение, което рецитирах пред публика, беше одата “Защитата на Перущица” или “Кочо”. Тогава бях в четвърти клас и участвах в едно тържество в Самоводене, където баща ми беше лекар. Помня, че в 9 клас, вече като ученик във Втора гимназия (сега ПМГ), участвах в рецитал със стихове на Вапцаров. Тогава получих и републиканска награда, а тя беше едномесечно пътешествие по Дунав с кораба “Радецки”. Имаше деца от различни държави и всички бяха първенци от олимпиади – по математика, физика, химия, български, а аз единствен бях с артистична награда”, разказва актьорът.
Дали да стане лекар като баща си, или да се посвети на актьорската професия, се колебаел в младежките си години Детелин, но увлечението по сцената се оказало по-силно. След казармата, две години обикалял по театрите като стажант-актьор, а после го приели във ВИТИЗ в класа на проф. Анастас Михайлов. След завършването продължил с обиколките, но вече като щатен актьор в Шумен, Разград, Търговище, Габрово, Ловеч, Плевен, Добрич, Монтана.
След като се наскитал, той все пак решил да се прибере в родния град. “Такъв съм си – скитник. Обичам да обикалям, а и благодарение на тази честа смяна на работните ми места съм имал честта да работя с много и невероятни хора. Зад гърба си съм оставил десетки роли, някои от които ме направиха актьора, който съм”, признава Детелин. После признава, че в Търново нямал никакви проблеми с адаптирането към новата сцена и колегите. “Още от дете познавам този театър. Израснал съм покрай актьорите на тази сцена. Няма да забравя срещите си още като ученик с Борис Дюлгеров, Кирил Ангелов, Стефан Димитриев, Стефан Методиев. Те дори ми помагаха с материали, когато кандидатствах във ВИТИЗ. Така че тук не се чувствам като на чуждо място, аз съм у дома”, усмихва се актьорът.
След това с удоволствие изброява превъплъщенията си в “Както ви харесва” на Шекспир, “Мечка” и “Предложение” на Чехов, “Трите изстрела” на Агата Кристи, в пиеси на Рей Куни и Алън Ексбърн… “Мен ме приеха във ВИТИЗ и завърших като драматично-трагедиен актьор, после, като влязох в театъра, се оказа, че много ме бива в комедиите, и така минах през абсолютно всички пиеси, на Христо Бойчев например”, обяснява актьорът.
Но най-голямата му гордост е “Греховната любов на зографа Захарий”. А артистите у нас, които са правили този моноспектакъл, са доволно количество, но той ще остане в историята с това, че е изиграл най-много представления – 95. Гостувал е с това заглавие в цяла България, Солун и Западните покрайнини. 10 пъти е играл тази греховна любов и във В. Търново.
Златина ДИМИТРОВА

Повече в Общество
Затвори