Той е известен адвокат, тя е преводач от френски и английски език. Заедно са семейство и пазители на българските традиции. Флорина и Жасмин Първанови обикалят България, за да разнасят славата на българските традиции и обичаи.
Той е председател на Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции “Авитохол”, създадено във Варна през 2012 година. От тогава до днес родолюбците от “Авитохол” заедно с Флорина и Жасмин Първанови непрекъснато са на път за демонстрации на облекло, въоръжение и бойни умения на българите.
Семейството е професионално и кармично свързано с историята, защото синът на Флорина и Жасмин Първанови е археолог. 24-годишният Станимир Първанов е закърмен с любовта към родното от дете. “За нашето семейство
България е свята дума, а почитта към традициите е дълг на всеки българин.
Със сестра ми сме възпитани в почит към традициите, в уважение към Род и Родина”, казва Станимир.
Заради дълга, който изпитва към българщината, Станимир не е последвал връстниците си към терминалите на българските летища на път към неизвестното “щастие” в чужбина. “Семейството ми е тук, Родината ми е тук. От това няма по-сериозна причина да съм в България. Бъдещето ми е тук, където съм израснал и получил всичко, което ме е формирало като човек и българин”, казва младежът.
Питам майката и бащата как се възпитават такива деца. Отговорът, който дава Жасмин Първанов, е простичък: “Сами се възпитават, нали ги отглеждаме в България”. “Взаимно се възпитаваме. Не само ние даваме на децата си и те ни дават кураж и любов към българските традиции”, намесва се в разговора Флорина Първанова.
“Ние се занимаваме със средновековна история и познанията на нашия син археолог само са ни от помощ. От “Авитохол” сме се насочили основно към прабългарския период. Във Велико Търново идваме с удоволствие, за да се включим във възстановките на бита и традициите на болярите от Второто българско царство”, продължава Жасмин Първанов. Пищните болярски одежди, с които са облечени семейство Първанови, са реконструкция на Калина Атанасова от Варна по проекта ѝ “Средновековен български костюм”.
Ентусиастите от “Авитохол”, нарекли сдружението си на легендарния български владетел от рода Дуло, с който започва именникът на българските ханове, са неуморни в организирането на събития и участие във възстановки и живи картини, посветени на българската история. Дългосрочният проект, по който сдружението работи, е изграждането на ранносредновековно укрепено селище, земен вал и окоп, дървено укрепление, постройки, временни жилища, търговски помещения и работилници.
“Не можем и не е редно да определяме Първото или Второто българско царство са били по-величествени. Сравнение може да се прави в контекста на собственото им време спрямо останалите. И в двата исторически периода българите имат много сериозни успехи, с които всеки един от нас може само да се гордее”, по адвокатски се измъква от провокацията ми Жасмин Първанов.
В сравнение с България реконструкторските събития са с доста по-стари традиции в страните от Западна Европа, САЩ, Русия и дори Австралия, като финансовият, материалният ресурс за тяхната подготовка и реализация е в пъти по-голям. Българите обаче по нищо не отстъпват по ентусиазъм и познания на колегите си реанактори от чужбина. Ако до преди години се правеха реконструкции основно на възлови, много паметни и бележити за българската история събития и битки, то в последните няколко години в понятието “възстановка” се включват и нови форми, които представят ежедневие, бит, порядки, технологии от миналото. Реконструкцията вече не е единствено и само батална картина на битка, посочват изследователите.
Като прабългари ентусиастите от “Авитохол” шестват и в училищните дворове, за да провокират интереса на малките българчета към историята от Аспаруховата епоха. “Характерното за българите през този период е, че са дошли по нашите земи със саби. Заучената фраза “Аспарух заби меча и каза: “Тук ще бъде България!” не е коректна и спокойно можем да кажем, че той е имал сабя. Даже в предполагаемия негов гроб са открити три саби, забучени една до друга. Като цяло оръжията са били разпределени според сана на военния и според това, колко богат е бил той – най-богатите са носили саби, по-бедните – боздуган и брадва, а повечето са участвали с копия”, обяснява адвокат Първанов, отдал се на просветителска дейност сред подрастващите.
“Ние сме групи, базирани на историята като знание, хоби и специфично отношение. Общата ни отличителна характеристика с колегите от В. Търново, Шумен, Стара Загора, Сливен, София и други градове е
стремежът към познание и популяризиране на факти, събития, технологии от миналото.
Ние непрекъснато се образоваме и усъвършенстваме, за да постигнем максималния стремеж към историческа точност, към пълно съвпадение на детайлите. Ние не сме актьори и не изпълняваме актьорски роли и задачи, поставени от някой режисьор в реконструкциите, които правим. Самата реконструкция се явява нестандартен сюжет, необичайно публично събитие, разчупващо със своята динамика, колорит и емоционалност”, обяснява преводачката Флорина Първанова.
Питам я какво мисли за това, че днешните българи, препъвайки се в тичането си към Европа и Запада, залитаме в чуждопоклонничество. Оказва се, че я настъпвам по мазола. “Това е една от болните ми теми. Не понасям тази еуфория по честването на Хелоуин. Ние си имаме българския Ден на народните будители, който е много по-стойностен и значим празник. Същото е и със свети Валентин. Хора, 14 февруари е нашенският Трифон Зарезан. Опитвам се да се боря срещу чуждопоклонничество, но си давам ясна сметка, че хората сами си избират кой празник да честват и какво да уважават”, казва Флорина Първанова.
“Това, че съм преводач и с двата крака съм стъпила в две държави в ежедневната си работа, не ми пречи да си остана българка”, казва варненката.
Флорина и Жасмин Първанови призовават българите да водят децата си по старините на България, за да ги възпитават от малки в родолюбие. “Преди 5 г. аз самата живеех в заблудата, че прабългарите са били диваци с бръснати глави и облечени в овчи кожи, яхнали коне. Със заниманията ми в “Авитохол” прочетохме доста историческа литература и това е начинът да покажем на хората пътя към знанието. Така ще излезем от заблудите и ще се отстояваме като българи. От години демокрацията се възприема като слободия. Това може да се промени. Тръгваме от семейството, за да променим и обществото”, казва Флорина Първанова.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката
