75-годишният Михаил Качаунов е преплувал Дунав 53 пъти

75-годишният Михаил Качаунов е най-редовният и най-дългогодишeн участник в традиционното преплуване на река Дунав. Споделя, че за него плуването е щастие и здраве, макар да е тренирал още гимнастика, аеробика, борба, тенис на маса и футбол.
Качаунов не е дете на Дунав, роден е в китното балканско градче Килифарево, което по времето, когато той се появил на белия свят още било село. После семейството му се установило във Велико Търново. Голяма част от професионалния му път е свързан със Спортния тотализатор – над 30 години той работи в районната дирекция, която в един момент отговаряла за окръзите Велико Търново, Търговище и Габрово. От 14 години вече е пенсионер.
Още като дете се научил да плува на Белица в Килифарево. Там пред бащината му къща минавала реката, а зад нея дерето. Продължил с любимото си занимание и във Велико Търново, Янтра също била удобна за плуване. В района на града имало 2-3 плажа, а водата била изключително чиста, разказва изтъкнатият плувец.
Плуването е едно щастие, което е несравнимо с нищо друго, защото можеш да помогнеш на човек, който е в беда, разказва Мишо Качаунов. Впоследствие, когато повъзмъжал, изкарал курса за спасители, а после станал и инструктор по плуване. Налагало се да има и такива умения, след като ходел като спасител на ученическите лагери по морето. Бил е на Аспарухово, Галата, Обзор, Равда. На смяна задължително били по двама спасители. Плащали им минимални суми, но достатъчни за пържена рибка и биричка, усмихва се мъжът. Съпругата му Цанка била известна треньорка и състезателка по тенис на маса, работела в Окръжния съвет на БФС. Често по време на смените тя била физкултурник на лагера, а той спасител, така съчетавали полезното с приятното. Дъщеря му Татяна също е любителка на спорта, през 1989 г. тя печели първо място на 8-мо мартенско рали.
Михаил Качаунов не може да каже дали спасителите едно време са били по-подготвени, отколкото сега. По думите сегашните трябва да са по-добри. Самият той се е учил от големия майстор и основоположник на водното спасяване у нас великотърновеца Любен Кантарджиев. В негова памет ежегодно се провежда турнир по водно спасяване.
“Тежки инциденти не е имал, но и ролята на спасителя не е да вади удавници, а да предотврати инцидента. Когато има правила и те се спазват стриктно, е трудно да се стигне до злополучен инцидент”, пояснява мъжът.
Михаил Качаунов е най-редовният участник в традиционното преплуване на Дунав край Свищов, правил го е 53 пъти. Догодина ще е юбилейното му 60-о издание.
“Има случаи, в които съм го правил по два пъти на година. За първи път преминах реката два пъти 1997 г., по случай 40-годишнината. 14 години съм плувал по два пъти, 2007 г. по случай 50-годишнината преплувах реката три пъти”, обяснява майсторът плувец.
Самото преплуване на река Дунав няма състезателен характер, защото участниците в него са на различна възраст – мъже, жени, деца, цели семейства. Традиционно обаче Мишо Качаунов е сред участниците, които получават специални отличия. Тази година организаторите му връчили статуетка за най-редовен участник.
Сега, през юли, в преплуването се включили 88 души, но е имало години, в които желаещите са достигали до 256. Навремето участниците от Велико Търново са били извозвани с автобус, а сега той ходи сам с колата си на собствени разноски.
Интересното е, че участниците в преплуването не се хвърлят в реката на куп от едно място, а са раздели на по четирима човека, за които се грижи една спасителна лодка. Организаторите извозват участниците до талвега, това е границата по реката, която разделя България от Румъния. На времето при първите преплувания участниците скачали от румънския бряг, но впоследствие настъпили промени и румънците вече не ни допускали на тяхна територия. Любопитно е още, че самото течение измества плувците с повече от километър по-надолу от мястото, където са скочили. Съпротивлението на водата им пречи да се движат в права линия.
Пропускал е преплуването на Дунав в години, в които е бил на морето като спасител и е нямало как да се прибере. 2004 пък се объркал и отишъл при личния си лекар да се прегледа, седмица след фактическото преплуване. Никой от организационния комитет не го е предупредил за промяната на датата.
В последните години два- три дена преди самото преплуване Михаил Качаунов си е въвел практика да посещава личния си лекар, за да прегледа сърцето си, а и да знае какво е общото му състояние преди това сериозно изпитание.
Плуването е донесло на Михаил Качаунов много приятелства. За съжаление, един от хората, с които много пъти е преплувал Дунав – Петър Цветков, миналата година си отишъл от този свят. Плувецът от Велико Търново решил да почете своя приятел и колега и купил венец, който бил пуснат в реката в негова памет. А всички лодководачи, преди да започне същинското преплуване, вдигнали греблата към небето в негова чест.
С едноминутно мълчание бе почетен дългогодишният участник и една от знаковите фигури на преплуването край Свищов Петър Цвятков.
Навремето мъжът участвал и в преплуване на яз. Хмела, което било с дължина 10 км, след това направили и преплуване на язовир “Ал. Стамболийски”, което е 25 км, но там не участвал. Ако е преплувал това разстояние, щял да получи титлата майстор на спорта.
“Плуването е здраве. То развива комплексно всички мускули, а човек само ако ходи, не е същото”, убеден е Михаил Качаунов.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ