Граждански протести, безкрайни съдебни дела и над 30 отхвърлени площадки предшестваха подписването на договор за 30,6 млн. лв., с които ще се строи обектът
На 15 януари 2014 г. министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, кметът на Велико Търново Даниел Панов и кметът на Горна Оряховица и председател на Управителния съвет на сдружение “За чисти селища” Добромир Добрев подписаха договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 30,6 млн. лв. за изграждане на Регионална система за управление на отпадъците за регион Велико Търново. Проектът се финансира от ОП за околна среда 2007-2013 г., а изграждане на обекта трябва да приключи до края на 2015 година.
Новото регионално депо ще събира битовите отпадъци на общините В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Елена, Стражица и Златарица. През 2005 г. те регистрираха сдружението “За чисти селища”, което да подготви цялата документация, необходима за проекта. За да бъдат одобрени средствата, трябваше и общините да участват с финансиране. Техният дял е от 3,2 млн. лв., като 1,5 млн. лв. са на В. Търново като най-голямата община. Така цялата инвестиция е за над 33 млн. лв.
Регионалното депо ще се изгражда до сегашното сметище на Шереметя и ще заеме площ от 160 дка. Стартира със строителство на първа клетка за депониране на отпадъците с капацитет от 173 776 т. годишно, а общият капацитет на регионалната система ще бъде над 673 359 т. В Шереметя ще се приемат отпадъци от 279 селища на шестте общини, където живеят около 175 000 души. Ще бъдат построени още инсталации за механично третиране и компостиране с общ годишен капацитет около 80 000 т, довеждащ водопровод, отвеждащ колектор, външно елзахранване, пътни връзки и битови помещения. Предвидени са склад за временно съхранение на опасни битови отпадъци, както и терени към които ще се разраства сметището. Депото ще има няколко клетки за депониране, като се смята, че първата ще бъде запълнена за 5 г. На втората е даден живот три пъти повече. Новото сметище може да издържи 30 г., но зависи от работата на инсталацията за механично-биологично третиране на отпадъците. Ако те се продават като продукти на пазара, а не се депонират в депото, клетката ще се пълни по-бавно.
За осигуряване на почвата, повърхностните и подземните води се предвижда специална изолация на дъното и склоновете на сметището. Ще има глинена геоложка бариера, полимерна подложка, предпазен слой от геотекстил и дренаж. За предпазване от наводнения са предвидени канавки, а специална система ще събира и пречиства инфилтрата и ще изгаря биогаза във факел.
За екологичното функциониране на депото ще бъдат изградени ограда, електронна везна, зона за пробовземане, система за измиване на гумите на превозните средства, зона за противопожарна безопасност, щредер за зелени и едрогабаритни отпадъци и др. Депото ще разполага и с мобилно оборудване – булдозер, багер, контейнери за съхранение на материали за запръстяване и за опасни отпадъци.
Теренът край Шереметя е избран след геоложки и топографски характеристики на района, определяне на оптималните разстояния до обслужващите общини, комуникационната обезпеченост и спазването на хигиенно-защитните зони.
За реализацията на проекта са проведени всички инженерно-геоложки проучвания, изготвен е доклад по ОВОС и е издадено решение по оценка за въздействието върху околната среда. Извършено е прединвестиционно проучване, разработени са инвестиционни проекти и е издадено комплексно разрешително. Има и план за застрояване и парцеларни планове за изграждане на техническата инфраструктура на депото. Сега след подписването на договора за финансиране Община В. Търново като бенефициент предстои да обяви обществени поръчки за изпълнители.
Историята
През 1994-1996 г. МОСВ в партньорство с Американската агенция по околна среда разработват нова концепция за управление на отпадъците в България, разказва Сашо Славчев, директор на дирекцията за превантивна дейност в РИОСВ, В. Търново. Експерт от търновската община заминава за Америка, за да се запознае с тамошния модел на общинските сметища. След това този модел е пренесен във В. Търново и се обсъжда дълго време от експерти в общината.
В резултат на това партньорство през 1997 г. за първи път у нас е приет Закон за управление на отпадъците и ограничаване на вредното им въздействие. Дотогава всички битови боклуци се изхвърлят на едно място, с изключение на хартията, стъклото и металите, които се отделят и се оползотворяват, голяма част от тях преди да стигнат до сметището. За разлика от Америка и Западна Европа, където боклуците се сепарират и се продават, а само една малка част от тях отива на депо. По този начин и въздействието върху околната среда е минимално. Именно този модел страната ни се стреми да наложи.
Още по това време МОСВ налага концепцията управлението на отпадъците да бъде на регионален принцип. Докато се стигне до сдружението “За чисти селища” се предлагат различни варианти на обединение. В крайна сметка шестте общини – В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Стражица, Елена и Златарица, се споразумяват и по-късно учредяват сдружение.
Във връзка с новия модел за депониране на битовата смет от 1999 г. МОСВ разработва програмни документи, които определят политиката по управление на отпадъците на национално ниво и се предлагат инвестиционни проекти, които могат да бъдат изпълнени на местно ниво. Основната цел на всички програми е да се постигне интегрирана система за депониране. Така страната е районирана, като във всеки регион влизат по 5-6 общини, които трябва да изградят модерни депа, които да отговарят на съвременните изисквания за опазване на околната среда и здравето на хората.
Междувременно жителите на Шереметя повече от 10 г. пишат жалби до общината във В. Търново, в които съобщават, че сметището до селото, открито през 1971 г., замърсява района, то вече е с изчерпан капацитет и искат депото да бъде закрито. Те обръщат внимание, че сметището е увеличило обема си и вече се простира от 35 на 51 дка. То се разширява към защитената зона в района, известна като “Търновски височини”. Освен това дълголетното депо няма нормативни правила за експлоатация. Като резултат на жалбите, екскметът на общината д-р Румен Рашев предприема мерки за по-добра експлоатация на сметището до намиране на нова площадка. Изграждат се ограда и бетонов път до депото, поставена е и охрана. Тогава експерти от общините във В. Търново, Г. Оряховица и Лясковец се обединяват и разработват два варианта за площадка на ново депо.
Самоводене и кариерата на Шереметя са първите отхвърлени предложения.
Започват протести
на хората от Самоводене, които застават на пътя Русе – В. Търново, въпреки че се провежда общо събрание в селото и експерти на РИОСВ обясняват какво ще представлява едно модерно депо, което няма да замърсява околната среда. Оказва се, че кариерата за инертни материали в Шереметя не е изчерпана, представят се доказателства за това и така двете площадки са отхвърлени като варианти. Тогава МОСВ предприема обратния ход да възложи на специализирани фирми да направят проучване на терени за великотърновското депо. А РИОСВ задължава към трите общини да се присъединят Елена, Златарица и Стражица. Така са проучени нови 28 площадки за място на депото. В крайна сметка остават само три – в Златарица, Драгижево, Шереметя. По-късно бе включен и терен на стражишкото село Асеново по предложение на кмета инж. Стефан Стефанов. Направен е доклад по ОВОС и на трите площадки и оценка на съвместимост на Шереметя, където се засяга защитена зона по “Натура – 2000”. Този доклад изисква обществени обсъждания в съответните селища, но експертите се произнасят, че най-подходящото място е до съществуващото вече сметище на Шереметя. Веднага започват събрания и бунтове на хората от Шереметя, те излизат на пътя София – Варна и това продължава няколко пъти. По време на бунтовете хората спират камионите с отпадъци, за да не отиват на старото сметище, а към тях се присъединяват и граждани от Драгижево, тъй като част от терена на новото депо влиза в землището на селото. Двете села отново искат да се закрие старото сметище и там да няма ново.
Дълги съдебни дела
След като бунтовете нямат успех, инициативен комитет “За чиста околна среда” от Шереметя завежда дело във великотърновския съд срещу сдружението “За чисти селища”, което се точи няколко години. Назначена е тройна експертиза за избора на площадката, която потвърждава решението на РИОСВ за Шереметя и делото е спечелено от сдружението. От инициативния комитет обаче обжалват решението на съда до ВАС. Тричленен състав на Върховния съд потвърждава решението на колегите си от В. Търново, но хората от Шереметя отново го обжалват до петчленен състав на ВАС. В крайна сметка Върховният съд отново потвърждава решението за избора на площадката, но делото е върнато на друг състав на петчленката, поради отсъствие на съдии. Решението отново е в полза на терена в Шереметя. И с това приключва сагата на съдебните дела, но вече са загубени 3 г. Забавени са много от процедурите по ОВОС, които са одобрени едва през 2012 и 2013 г. Трябва да бъде изработено комплексно разрешително преди разрешителното за строеж, което още повече забавя изграждането на депото.
Оказва се, че по документацията за депото от МОСВ имат доста забележки, преработват се планове, дори и самият проект. Няколко пъти е връщано и комплексното разрешително, което едва миналата година е подписано от Агенцията по околна среда. През това време обаче цената на новото сметище расте. Тя тръгва от 8 млн. лв, за да стигне до 60 млн. лв. Но финансирането постоянно се променя.
Междувременно от ОП “Околна среда” орязват двойно парите за депото. От предвидените 54 млн. лв. през миналата година средствата са намалени на 25 млн. лв. Това е една от причините обществената поръчка за изграждане на депото да бъде прекратена. Освен проблемът с ОПОС, другият е свързан с нагласена обществена поръчка, която е отменена от Комисията за защита на конкуренцията поради заложени дискриминационни условия. Нарушенията са установени след жалба на фирма “Геотехмин”, специалист по изграждане на депата. Открити са и условия, които не са свързани с предмета на поръчката и нарушават Закона за обществените поръчки.
В крайна сметка бе постигнат компромис и в средата на януари т.г. бе подписан договор за безвъзмедна помощ от 30,6 млн. лв. за изграждане на регионална система за управление на отпадъците на шестградието.
Не само депо, но и инсталация за изгаряне обсъждат общините
Появяват се инвеститори, които предлагат битовите отпадъци да се сепарират, а след това отпадъците да се изгарят до тор за земеделието и фракции за пътищата. Такова е предложението на френската фирма “Оксалор”. Прави се и конкурс за технология за преработка на битовата смет, като се явява израелската фирма “Аштром”. Нейните условия се неприемливи, отчита тогава кметът Рашев. Тогава се заформя и интригата за две от предложените площадки за място на новото депо. Те са на терени до Златарица. С мотивите, че местата са пагубни за семейния туризъм в Еленско, кметът на Елена Сашо Топалов почти хвърля оставка като член на сдружението “За чисти селища”.
Във връзка с евентуална инсталация за изгаряне на сметта стартира проект за определяне на морфолочигния състав на отпадъците. Обхождат се села и градове и се взимат проби от битовите боклуци. Установява се, че 68 % от изхвърлената смет може да се рециклира и компостира. А 80 % от останалите отпадъци като крайна фракция могат да се изгарят при технология, която не замърсява околната среда. След това този морфологичен анализ служи като база за изработване на проекта за изграждане на регионално депо.
Сега след 18 г. общините могат да си отдъхнат, че до две години ще имат регионална система за управление на отпадъците. Разбира се, ако няма нов препъникамък по новите обществени поръчки за изпълнители.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
