Във фонда се съхраняват творби на Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков – Нерон, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков и др.
Кметът Детелина Борисова си е поставила за цел да превърне сградата в културен дом.
Вече 25 г. сградата на картинната галерия в Стражица e в руини. Тя е единственият паметник в центъра града, оцелял след земетресението от 1986 г. Постройката е застинала така, както я е покосил земният трус. Понеже стъкленият покрив се е съборил, години наред дъждът и снегът валят направо в помещенията. В най-голямата зала, където преди време са били излагани шедьоврите на Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков – Нерон, Михалис Гарудис, сега има саморасли брези. Някои от дърветата вече се извисяват над покрива. Тъй като стените са напукани, има опасност да се срутят, може да пострадат и хора.
Кметът на Стражица инж. Детелина Борисов се е заела да възстанови съборената сграда и да я превърне в културен дом. Тя ще се срещне с министъра на културата Вежди Рашидов, за да разбере дали може да разчита на помощ от държавата. След това ще бъде разработен цялостен проект за ремонта и конструктивното укрепване на галерията. Ще се търси финансиране и по европрограми.
Валентина Стойнева била ангажирана с евакуирането на паметниците.
“На младите хора им липсват възможности за развлечение. Ние сигурно сме единственото населено място без читалище. Няма и кино, тъй като сградата е затворена от санитарните служби и пожарната от години. Няма театър или подходяща зала за постановки. Концерти могат да се провеждат само през лятото в лятното кино”. Така инж. Борисова обясни належащата нужда от създаване на културен дом. “Като начало дори само 2-3 зали да започнат да функционират, би било чудесно. Стражица е родното място на Ангел Каралийчев, а негови произведения са издавани в над 50 страни. Искам в обновената картинна галерия да има отредено специално място за писателя, където да бъдат експонирани и восъчни фигури на неговите приказни герои. Там искаме да обособим място за кафе – театър, галерия, музей, кино”, сподели кметицата.
За възстановяването на сградата има само един готов проект, и то от 1990 г. Той обаче се нуждае от сериозна преработка. Едва след това може да бъде направена и количествено-стойностна сметка за парите, нужни за градежа. Според калкулация, правена през 2008 г., за цялостната реконструкция на сградата ще трябват 5,5 млн. лв.
Галерията е построена през 1973 г. и тогава била пета по големина на Балканския полуостров. Галерията е открита от Людмила Живкова и събира в експозицията си над 900 ценни платна. Тя е първата и засега единствена в страната, строена със стъклен покрив, за да бъдат показвани експонатите във възможно най-добро осветление – естественото. Богатият фонд разполага с 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценните експонати са картини на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров – Майстора, Димитър Казаков – Нерон, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 г. в Стражица се провежда Международен пленер по живопис, в който участват изявени творци от България, Гърция, Русия, Унгария, Германия и др. Техните творби също обогатяват фонда на галерията.
Тъжната съдба на културния паметник познава най-добре художникът Валентина Стойнева, която била уредник в галерията. От 1986 до 1989 г. се занимава с евакуиране на произведенията на изкуството, ремонти и документация. Тя разказа, че 15 г. творбите “скитат” от склад на склад. Съхранявани са в Елена, съседните стражишки села, както и в техникума по автотранспорт в града. Сега Валя работи в изложбените зали на Стражица, където преди две години в постоянна експозиция са подредени част от картините. В обособен приземен жилищен етаж от 2001 г. се съхранява и целият фонд на разрушената картинна галерия.
Гравюра на св. Георги от XIX в., изпълнена по иконографските канони, е най-старата творба. Неин автор е Никола Клингов. Пазят се и още няколко графични творби от 20-те и 30-те години на миналия век. Владимир Димитров – Майстора е представен с една картина от най-ранния му период. Композицията “Домакиня” е рисувана през студентските му години.
Димитър Казаков присъства с творби от ранния си период. Триптихът “Стражишки мотиви” е рисуван специално за Стражица. “Императорът на четката” е роден в Царски извор и никога не прекъсва връзката си с родния край. Като творец той по своеообразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, Париж, в музея “А. С. Пушкин” в Москва и в Императорската колекция в Токио, а тези, които са събрани в Стражица, често пътуват по изложби.
Заради приятелството си със скулптора Колю Гецов големият гръцки художник Михалис Гарудис често идвал да твори в Стражица. В постоянната експозиция са представени две негови монументални платна, които преди година участваха и в юбилейната изложба на автора в София. Във фонда се пазят и две негови металопластики, които преди време служили за декорация на фасадата на галерията. Една от скулптурите е повредена, тъй като след земетресението била открадната и предадена за вторични суровини. Валя Стойнева не крие надеждата си, че ще дойдат и по-добри времена, когато смачканата пластика може да бъде поправена.
Колю Гецов и другият стражишки скулптор Ненко Ненков, който е и преподавател в Националната художествена академия, се считат за създатели на първата селска художествена сбирка в страната. Това става през 60-те години на миналия век, когато заедно с други местни интелектуалци започват да събират произведения на изкуството. Тяхната колекция поставя началото на картинната галерия в Стражица. Фондът постепенно се обогатява с дарения на редица утвърдени творци. Сред тях е скулпторът Стоянка Рачкова, която също предоставя свои работи. Сега в изложбените зали могат да се видят картини на Дечко Узунов, Светлин Русев, Добри Добрев, Никола Маринов, Стоян Венев и още изявени български автори.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
1.54221
2.44235
1.62837