Търновката Михаела Филева пред “Янтра ДНЕС”: “Мечтая да правя музика с хора, с които я усещат и разбират като мен”

Публикувано на ср, 17 сеп. 2014
1113 четения

Търновката Михаела Филева е само на 23 години, а вече е сред най-успешните млади изпълнители на родната музикална сцена. Шеметната й кариера започна със съвместната песен с Били Хлапето “Когато ти трябвам”, която се завъртя на 14 септември 2012 г. Последваха още няколко безспорно успешни парчета – “Опасно близки”, “А дано, ама надали” и “Дай знак”. Преди няколко дни Михаела, която е абсолютна любимка на публиката, излезе на голямата сцена в старата столица заедно с най-популярните наши артисти от националното турне на Сoca-Cola Happy Energy Tour.
Михаела Филева е родена във Велико Търново. На 6-годишна възраст започва уроци по пиано, но не след дълго разбира, че нейната страст е пеенето. След участие в “Хит минус едно” през 2006 г. е поканена от автора Кирил Ампов за съводеща. През 2010 г. завърши Природо-математическата гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново и бе приета на първо място в НМА “Панчо Владигеров” в специалност “Поп и джаз пеене” в класа на Стефка Оникян. През 2011 г. се нареди сред финалистите в първото издание на X Factor. Днес тя има зад гърба си няколко хита, титлата за БГ музикален дебют и за най-слушана песен (“Опасно близки”) за 2013-а, наградата “Жена на годината”, участва в танцовия формат “Денсинг Старс” и е лице на новия аромат на B.U. – Candy Love.
– Михаела, ти напусна родния град само преди 4 г., за да следваш в Музикалната академия, а вече си “Жена на годината” в категория “Музика”. Как постигна този успех?
– Може би съм от късметлиите, които имат възможността да учат и да изкарват прехраната си с това, което обичат, а за мен това е музиката. Призът “Жена на годината” е огромен комплимент за мен. Още повече че заради възрастта ми тази гръмка титла ми стои някак не по мярка. Но съм много благодарна, защото тази награда е оценка за моя упорит труд, който полагам от години.
– Получи много награди през последните години. Коя е най-ценна за теб?
– Наградите в моето съзнание са нещо, което си заслужил с много труд, той обаче вече е в миналото. Затова тези отличия в настоящето нямат никакво значение за мен. Успехът е нещо толкова преходно, затова човек трябва да работи постоянно за него, а наградите нямат никаква стойност в бъдещето. За мен те са трупане на биография и на усещане, че в миналото си свършил нещо добре, но в момента, в който ги получа, се старая веднага да забравя за тях, за да мога да не губя мотивация и да не лежа на стар труд. Стремя се постоянно да се развивам, а и възрастта ми го предполага.
– От малка ли си искала да бъдеш на сцена? 
– Не мога да кажа, че това съм искала винаги, защото като дете и като тийнейджър имах много и различни интереси. Опитвах се да задоволявам любопитството си във всяка сфера. С времето интересите ми започнаха да се задълбочават, затова се наложи да отсявам по приоритет нещата, които искам и обичам. Така остана единствено и само музиката. След като завърших математическата гимназия във Велико Търново, кандидатствах в музикалната академия. Тогава направих своя окончателен избор и спрях да се занимавам с математика, да ходя на репетиции по пиано, солфеж и танци, на които като дете посвещавах адски много време. Всичко стана само музика и пеене. Като се замисля дали има нещо, с което съм заслужила тези успехи, може би е това, че в един момент си казах, че повече няма да има нищо друго освен музика. Сега наистина ставам и лягам с музика, изкарвам прехраната си с музика. И това е единственият вариант да се чувствам удовлетворена. Тази моя преданост, по подобие на отношенията между хората, в един момент започна да ми се отплаща.
– Търновци познават отлично твоето музикално израстване, защото от съвсем малка пееш по общоградски празници, била си водеща и какво ли не. Какво е чувството да се върнеш в родния град на голяма сцена вече успяла?
– Е, чак пък успяла. Връщам се, да речем, малко по-популярна. Малко ми е тъжно, защото, като се разхождам по улиците сега, все по-рядко попадам на познати, които искрено да се зарадват, че ме виждат. Срещам погледите на хора, които не ме познават като човек, който постоянно е кръстосвал търновските улици. Но винаги е хубаво да се връщаш в града, където си израснал и учил, да дишаш роден въздух. Тук срещаш по-особено отношение към теб, а то е леко приятно. Дори докато минавахме през града с колегите в турбуса, веднага започнах да им показвам през прозореца къде какво съм правила и с кого съм била. Всеки ъгъл има твоя история, събитие или мечта, с които свързваш мястото. Много е приятно и изключително вдъхновяващо.
– Ти направи много и все успешни дуети. Има ли някого с когото мечтаеш да запишеш песен?
– Това с дуетите е много специфично, защото е на ниво обща енергия. Срещаш някого, запознаваш се с него и усещаш, че в този момент чисто музикално вие вибрирате на една и съща честота. И тогава си казвате “Хайде да направим нещо заедно!”. Има много музиканти, от които се уча на отношение към музиката, но нямам никаква представа дали, ако ги срещна, ще ми се иска да правя музика заедно с тях. Ако мога да стоя около тях и да се уча в движение, би било прекрасно. Но за дуетите е едно усещане, което идва със срещата и със запознанството. Мечтата ми е да имам възможността да правя музика с хора, с които я усещат и разбират като мен.
– Готова ли си да направиш компромиси с музикалния си вкус в името на успеха?
– Ако трябва да съм откровена, това понякога се налага. Това е компромисност до такава степен, че за един млад артист много често неговите вкусове и представи за музика са недотам стройни и категорични. Всеки млад изпълнител е търсещ и лутащ в себе си като стил. Затова понякога имаш нужда от насочване, от изчистване на музикалния ти мироглед. В моя случай съм много щастлива, че имам възможност да работя с музикалния ми продуцент Влади Ампов – Графа. Това е човек, който не би направил компромиси по отношение на музикалност, качество, послание на текстовете в едно парче. Това е много важно за мен. В разговорите и в работата си с него съм правила доста отстъпки по отношение на моите творчески виждания, но в работния процес съм се убеждавала, че да се съглася с неговия авторитет изобщо не е било грешка. За мен той един от най-заслужаващите внимание и респект творци на нашето време. Така че това с компромисите е нещо, което всеки трябва да се научи да прави, за да може да постига по-добро качество.
– Какво означава за теб участието в телевизионния формат “Денсинг Старс”?
– “Денсинг Старс” беше тотална казарма. Това шоу поглъща 80 на сто от деня ти и от цялата ти жизнена енергия. Ти си в това предаване фул тайм. Нямаш възможност да си някъде другаде и да правиш нещо друг. Цялото ти съзнание е насочено единствено и само там. От тази гледна точка за мен шоуто беше изпитание, предизвикателство и своеобразно училище. За един артист е много полезно да може да контролира тялото си на сцената, да може да се движи адекватно. Благодарна съм, защото това предаване разви у нас тази двигателна култура. Като изпълнител работя с танцьори, но до този момент, когато те ми говореха как са получили някаква травма, не успявах напълно да разбера за какво става дума. А сега имам късмета да съм един от малкото артисти, които много добре знаят през какво се налага да минават танцьорите, била съм в техните обувки, което ме прави едно ниво по-добър професионалист.
Благодарение на “Денсинг Старс” разбрах, че тялото ми може много повече неща, отколкото аз съм си представяла. Освен това се запознах с адски много талантливи хора, танцьори, фризьори, гримьори, хората, които всъщност правят предаването.
– Кой беше най-трудният момент за теб в шоуто?
– Колкото по-напред минавахме, толкова по-отговорно ставаше участието ни. Наистина много хора, които танцуваха прекрасно и влагаха много от себе си, отпаднаха. Трябваше да защитим и тяхната чест. Колкото по-напред продължавахме, толкова по-добре трябваше да се справяме. Да стигнеш до края, е един много приятен завършек на тези над три месеца усилия, които ние полагаме в залата. Шоуто става част от живота ти, то се превръща в живота ти и се лишаваш от много неща заради него.
Но най-трудно ми беше през последните седмици. Тогава открих, че съм машина и че мога да организирам времето си много добре. Заедно с участието в шоуто, трябваше да се справя с последните 15 изпита в академията. С моите мениджъри не бяхме подготвени, че ще стигна до този финален етап в шоуто, затова още в началото бяхме планирали през май да започна да поемам и ангажименти, свързани с музиката. За да мога да съчетавам всичко, спях само по 2-3 часа на денонощие, но оцелях. Когато човек е мобилизиран и наистина организиран, може да направи чудеса.
– Защо отстъпи първото място на Албена Денкова?
– Не трябва да се забравя, че това е телевизионно предаване, в което победата е нещо много субективно. Разликата между първото и второто място в шоуто е само във вдигането на една купа. Нашите две двойки бяха до последната секунда на дансинга, дори ние имахме възможност да изтанцуваме последния танц за формата. За мен пътешествието в това шоу беше по-интересно. Освен всичко друго, Албена е световен шампион и за мен беше огромна чест да стигна до второ място в конкуренция с такъв артист на сцената.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново