В последните дни на 2011-а доц. Иван Узунов оглави търновското представителство на Съюза на българските художници. Преподавателят във Великотърновския университет смени на поста дългогодишния председател Тошко Дончев.
Доц. Иван Узунов е зам.-декан на Факултета по изобразително изкуство при ВТУ и преподавател в катедрата по живопис. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, както и в представителните експозиции на Велико Търново, Габрово, Сливен, Казанлък. Картините му са притежание и на частни колекционери в чужбина. Негови композиции и стенописи красят редица църкви в Италия. Той е носител на награда на образователното министерство за живопис от Националната изложба на художниците – педагози във В. Търново. През 1996 г. е удостоен с позлатен почетен плакет за композициите в църквата Казоне в Италия, а година по-късно получава и диплом от папския нунций и Позлатен поетен плакет.
Около 60 са членовете на представителството на СБХ в старата столица. Още 60 са асоциираните членове. Сред доайените на дружеството са Панайот Димитров – Понката и проф. Никола Хаджитанев, които активно участват в живота на Съюза. Редица известни автори, които не живеят във В. Търново, като Цветан Колев и Антон Антонов, също са избрали да бъдат част от търновското представителство.
- Доц. Узунов, с какви амбиции поемате председателския пост на търновското представителство на Съюза на българските художници?
- Не бих казал, че го поемам с амбиции, а с отговорности. Последните 6 месеца от предишния мандат аз замествах тогавашния председател Тошко Дончев, тъй като той беше в Щатите. Тогава разбрах, че думичката председател не е титла, която кичи някого, а много отговорности. Не флиртувам с думата отговорност, но това е факт. Във Велико Търново живеят много и все качествени автори, а много от тях са познати и в Европа. Представителството на СБХ е едно от най-сериозните в страната. Поддържаме контакти с редица чужди автори. Наясно съм, че каквото и да става, трябва да бъдем на ниво, за да отговорим на високите критерии на хората, които живеят в нашия град. В тази връзка, ако имам някакви амбиции, те са свързани с това да се случват качествени и забележими неща в областта на изкуството.
Имаше един период на затишие в българското изкуство и в културата въобще. Изложбените зали бяха празни, дори и в София. В момента вече не е така, има връщане на интереса към правенето на изложби, на пърформанси, на акции и други нестандартни неща в културното пространство, които остават забележими. Ставаме свидетели на възраждане и в българското кино.
- Как си обяснявате този обрат?
- Не може дълги години процесът да бъде натискан. То е като топка в басейн – като я държиш много дълго под водата, тя изведнъж изскача на високо. Има натрупвания, които вече излизат наяве. Това показва, че никой от творците не е спирал да работи. Просто много от авторите не показваха работите си, защото изживяха различни съмнения. Всичко това може да се обясни с прехода. По-младите, които завършиха в тези условия, сега търсят себе си между т.нар. бизнес в изкуството със занаятчийство с обещания за лесна печалба и по-сериозното творчество. За щастие много от тях разбраха, че лесният и бърз успех на дребно не е правилният път. Сега залите в София са ангажирани – говоря за представителни галерии като “Шипка” 6, “Раковска”, за 2-3 години напред, и то със стойностни автори, което е показателно за нивото на културния живот. При нас във В. Търново процесът е аналогичен. Ако се погледне планът за изложбената дейност за тази и следващата година, може да се види, че няма празни месеци. Говоря за Изложбени зали “Рафаел Михайлов” и Художествена галерия “Борис Денев”.
- На този етап художествената галерия остава някак встрани от културния и обществен живот на Велико Търново. Как това може да се промени?
- В Изложбени зали се правят по-краткосрочни и по-атрактивни експозиции. Там се показват неща, които присъстват във времето за кратко и изчезват. Докато галерията е с друг статут. Там повечето изложби са постоянни и са за по-особена публика. Там не се случват толкова провокативни неща, които са и по-синтетични като форми, защото се разбра, че за да вкараш човек да гледа изложба, той трябва да бъде провокиран. Освен това българинът не е от хората, които ходят по изложби. Виж в Русия и в Италия например е по-различно.
- Само с провокации от страна на авторите ли можем да накараме българина да посещава изложби?
- Това е въпрос на възпитание, което започва още от най-ранна детска възраст. Във всички световни галерии винаги има деца, които да гледат и рисуват копия на стари майстори. Това трябва да влезе по определен начин и в образованието в България, за да се създаде интерес на детето да ходи и да гледа картини. Най-подходящото място за това във Велико Търново е галерията на “Боруна”. Сградата е изключително красива, а колекцията, представена вътре, е много стойностна.
- Като представител на гилдията и човек, който през последните месеци се занимава с проблемите на художниците, успяхте ли да откриете най-големите им проблеми?
- Като всичко в държавата и при нас най-големият проблем е свързан с финансирането на проекти. Ще спра до тук, защото имам някаква надежда, че нещата ще се променят към добре. Започваме да намираме разбиране. Тъй като работя във Факултета по изобразително изкуство, ще добавя, че ръководството чудесно разбира, че обучението в нашия факултет е скъпо. Това обаче е въпрос на престиж, защото не може да се обучават художници, които правят изкуство, без да плащат за това. Това се разбира и от хората в София, които в момента правят политиката в българската култура. Строи се “българският Лувър”. Изтрихме големия срам от лицето на държавата, като най-накрая се появи и галерия за съвременно изкуство. Галерията е хубава, намира се в центъра на столицата. Аз лично ходих да гледам три изложби там – на Салвадор Дали, на американския художник Анди Уорхол и със съвременно западноевропейско изкуство. Това преди почти не се случваше.
- Какви събития подготвя търновското представителство на СБХ за 2012 година?
- Ще спомена само няколко мероприятия, които планираме да направим. Две от тях са традиционни изложби за представителството – през пролетта и за Коледа. Пролетната изложба беше с поканени автори от страната, като през м.г. в нея участваха 10 автори, които се нареждат в топ стотицата на България като художници. Работим активно и над един нов международен проект, който сме нарекли “8х3”. Това са осемте човека от ръководството на СБХ, които ще поканят по още двама автори – техни приятели и колеги, т.е. в събитието ще участват 24 автори. Тези хора трябва да бъдат посрещнати, да им бъде подсигурена изложбена площ, условия за нормално пребиваване в града. Инициативата ни е съгласувана с Община В. Търново, като сме поели цялата палитра от възможности за изява – ще има живописци, скулптури, графици, неконвенционални художници, които се изявяват в по-синтетични форми – видеоарт инсталации, пърформанс. Към това ще прибавя и проекта за Фестивал на изкуствата, който планираме да проведем през септември. В рамките на форума ще се проведат три пленера – по живопис, по графика и Симпозиум по скулптура. Във фестивала ще участват 21 автори. Дотук е ясно, че става дума за сериозно финансиране, за подсигуряване на нормални условия за работа на тези автори, защото е факт, че на много места по света се правят симпозиуми и пленери на много високо ниво. Идеята ни е да населим града със стойностни артисти, а техните творби ще попълнят фондовете на галерията.
- Достатъчни ли са възможностите за изява на търновските художници?
- Във В. Търново винаги са правени много изложби. Например сега се възражда прегледът “Поглед през вековете”, който беше провеждан два пъти като обща художествена изложба. Идеята е да се възроди тази национална изложба във В. Търново, която да привлече всички стойностни български автори. Статутът на изложбата е утвърден и вече е в графика на СБХ и Общината. Работите ще се събират през юли, а след това предстои журиране. Останалото време ще бъде използвано за подготовката на каталог и рекламни материали.
Другата изложба, която също е традиционна и също е с национален характер, е на художниците – педагози. Тя се организира от Общината, СБХ и МОМН. Прави се и бианале на църковните изкуства. По инициатива на катедра “Рисуване” при Факултета по изобразително изкуства на ВТУ беше направено и бианале на рисунката. Ако другите градове имат по една обща или национална художествена изложба, ние имаме около пет, което е подобаващо за града не само като географски център, но и като духовно и историческо средище.
- Един от упреците срещу предишното ръководство на търновското представителство на СБХ беше, че се толерират определени групи художници. Как ще намерите баланса да бъдете председател на всички ваши колеги?
- Откакто съм завършил Факултета, това върви като интрига в нашите среди. Изкуството няма нищо общо с групи, организации и политически пристрастия. Дори си спомням, че като дойде 10 ноември, започнаха атаки срещу художника Стоимен Стоилов. Той открито заяви несъгласието си с обвиненията, че по време на комунизма имало такива художници, които били подтискани, а сега всичко е свободно. Той каза: “Сега с четири очи гледам, за да видя тези неподтискани автори, които ще ни смаят с изкуството си. Не се появи нито един такъв, което показва, че няма такава сила, която може да смачка художника и да го откаже да работи, ако е истински творец”. Противно на това, което се говори, особено във В. Търново никога не е имало толерирани художници. Лично аз не съм участвал в групи, но ако се визират артгрупи, съм изключително “за”, защото там се събират хора със сродни идеи, които по сроден и оригинален начин осъществяват творческите си замисли. А какво значи да бъдеш председател на всички – да имаш общата култура да разбереш, че в наше време изкуството е ценно с многообразието си. Не живеем в XVII век, когато френската академия е казвала кое как трябва да се случва. Право на изказ и стилистика имат всички, които работят в областта на изкуството. На мен ми харесват много неща в различни посоки. Иначе казано гледам всякакви картини, стига да са хубави. Това трябва да бъде и критерият – е ли изкуство, или не.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
1.54221
2.44235
1.62837