Доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей спечели националната награда “Археолог на годината”. Тя получи престижното отличие лично от зам.-министъра на културата арх. Георги Стоев на церемония в Националния археологически институт с музей при БАН в София. Доц. Владкова беше удостоена с грамота и плакет за значим принос в развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство на страната ни. “Оскарите” за археология у нас се връчват за втора поредна година по инициатива на Министерството на културата.
Доц. Владкова е завършила първия випуск на математическата гимназия в града и единствена сред своите съученици избрала специалност, различна от природо-математическите науки. Завършила е история във ВТУ, а за археологията я спечелил Богдан Султов. В търновския музей работи от 1979 г. Вече 25 г. доц. Владкова участва в проучването на римския град Никополис ад Иструм и крепостта “Нове” край Свищов.
Наградата е признание за отличната й работа по проекта за съхраняване и консервиране на ценни епиграфски паметници в Никополис ад Иструм. С осигурените близо 50 хил. долара от фондация “Америка за България” бяха запазени някои от най-ценните находки от античното селище. Целият римски град беше почистен от растителност. Закупена беше и модерна техника. Тя участва в организацията на 22-ия международен ЛИМЕС конгрес, който ще се проведе през септември в Русе. В над 80-годишната история на форума, България за първи път ще бъде негов домакин, разказа археологът. В събитието се очаква да участват над 500 специалисти по Древен Рим от цял свят. Делегатите ще посетят Никополис ад Иструм и Нове.
- Доц. Владкова, какво означава за вас наградата “Археолог на годината”?
- На първо място удовлетворение, че съм заслужила вниманието на колегите, защото те са ме номинирали. Това е и отговорност, защото представям една сериозна институция, каквато е РИМ – В. Търново. Наградата не е само за мен. Тя е признание за всички колеги – археолози в музея, защото през последните години имаме много отлични постижения. Важно за мен е и отношението на колегите от НАИМ при БАН в София. За мой късмет работя в двете големи международни експедиции – българо-полската в Нове и българо-английската в Никополис ад Иструм, в които участват и други археолози от българска страна. Наградата е признание за нашите екипи. След време наградата ще постъпи във фондовете на търновския музей, за да се знае, че тази институция е сред първите наградени в страната.
- Какво е отношението към археологическата наука в България?
- Хората, които не се занимават с история или археология, харесват нашата професия. Гледат на нея по-скоро от към емоционалната и романтичната й страна. Всички се радват, когато намираме интересни находки и смятат, че едва ли не всеки ден ние имаме такива успехи, а това не е така. Доскоро обаче не се ползвахме с особена почит и уважение сред властимащите. Достатъчно е да кажа, че заплащането на нашия труд е смешно. Това говори отношението на държавните институции към нас. Когато става дума за големи строежи и инфраструктурни проекти, гледат да прескочат археолозите, за да спестят средства и време. Но когато трябва да се представят пред чужденците, показват нашите открития от най-представителните експозиции.
- Пречат ли археолозите на магистралите?
- На тържеството в София наградите “Археолог на годината” връчи зам.-министърът на културата арх. Георги Стоев. Сред присъстващите бяха представители на Института за недвижими културни паметници. Те направиха демонстрация, която много се надявам министърът да е разбрал. По време на неговите изказвания всички бяха обърнати с гръб. Там беше и целият археологически институт, като някои от колегите също ги подкрепиха. След награждаването всички петима наградени наред с благодарностите изказахме мнението, че е безотговорно да се правят такива изявления, и то от най-отговорни лица. Археолозите не пречат на магистралите и никога не са го правили. Когато се изготвят плановете, те трябва да са съгласувани с археолог. Всички си мислят обаче, че от проучванията може и нищо да не излезе и работата ще приключи по-бързо. Дошла е есента и те се сещат да работят. Този сезон не е удачен за нас, защото студът и влагата вредят на находките. Но в никакъв случай ние не бавим разкопки и не пречим. По време на проучвания за магистрали понякога наистина излизат впечатляващи паметници, което налага по-продължителна работа. След тези скандални изказвания министрите на културата и на регионалното развитие трябваше да си подадат оставката, особено Вежди Рашидов. Тази моя позиция изразих и по време на награждаването.
- Какви тайни крият още Нове и Никополис ад Иструм?
- Много поколения ще работят на двата обекта, защото те крият изключителни тайни. Археологията е бавна наука, а ние имаме шанса да работим в селища, където няма съвременно строителство. За радост няма дори и средновековен пласт, така че животът там свършва някъде в ранния VII век. Имаме възможност да си правим планове и дългосрочни програми за проучване. Затова гледаме максимално да извлечем информацията от секторите, които проучваме. Един професионален живот е достатъчен да се проучи една сграда. След резиденцията, която разкривам в Нове, нов обект едва ли ще започна или пък да започна няма да мога да го завърша. Толкова са големи и многослойни са комплексите. В Нове и в Никополис има нещо, което е добре да бъде открито. Това са некрополите на лагера и на римския град. Те са много интересни.
- Античните селища в съседни държави са експонирани по атрактивен начин и привличат хиляди туристи. Защо това не се случва с Нове и Никополис ад Иструм?
- Когато отидох в Ефес не исках да си тръгвам. Начинът на експониране на паметниците ме впечатли. При нас като че ли повече е ограбено и е трудно да се получи нещо такова, макар че находките от нашите обекти също са впечатляващи. У нас експонирането на всички римски обекти е изоставено и занемарено. В последните години мисля, че съзнателно тези римски обекти по Долния Дунав бяха пренебрегвани и оставени на иманярите.
- Защо?
- Вероятно беше държавна политика да бъдат разграбени и унищожени. Политика, водена от лица, които минаха през МК. В последните 1-2 г. има желание за промяна и това се усеща с Нове и Никополис. Нове беше обявен за резерват. Цели 30 г. бяха носени и представяни документи, бяха свиквани комисии. Документите се губиха, след това горяха. После пък министър отказа да ги подпише. Какво да си помисли човек, освен че някой съзнателно бави обявяването на Нове за резерват. Това означава друг вид собственост, граници, охрана, което пречи на иманярските дейности.
А за да бъдат подобаващо представени дадения град, лагер или вила се изисква инвестицията на много средства, а след това и пари за поддръжка. Досега не съм видяла да се инвестира в римски обект по този начин, освен в метрото в София. Не съм съгласна и с политиката при всички обекти да има посетителски центрове. Да, важно и хубаво е, но не на първо място, защото построяването на такъв туристически център означава, че хората могат да видят нещо впечатляващо. А какво виждат там – руина. Много се притеснявам, че през септември в България на международния ЛИМЕС конгрес ще дойдат поне 500 археолози от цял свят, които вече са ходили в други 21 държави и са виждали различни обекти. Представете си какво ще е впечатлението им от състоянието на римските паметници у нас.
- Емблема за римската култура у нас се е превърнала римската баня. Какво е общото между традициите и нашите представи за нея?
- Банята за римляните е била ритуал, а сградите са много впечатляващи. Те са с подово и стенно отопление, има и вид сауна. Глезотиите в съвременните спа центрове и комплекси с минерална вода са много по-малко от тези в римската баня. Наред с различните възможности за релакс, на това място са осъществявани социални контакти. От запазените фрески от Помпей знаем какво се случва в ежедневния живот на римляните. От там разбираме, че баните имат мъжки и женски отделения. Но мъжете обслужват млади момичета, като поднасят сладкиши, храна, питиета. Всичко това на фона на музика и танци – какъв по-голям релакс от това. На този фон се решават и политически въпроси. Там се практикуват и различните римски игри – от хазартни до комбинативни от типа на шаха. Престоят в банята е и здравословен, защото има няколко басейна с различна температура на водата до пара. Под строго лекарско наблюдение знатните граждани преминават през различните помещения и се наслаждават на удоволствията.
- Вие какви римски глезотии сте пробвали?
- С директора на регионалната библиотека Иван Александров имаме мечта да направим в лапидариума на Археологическия музей римска вечер с облекла, кухня, напитки и музика. Иначе със студентите се забавляваме много с дрехи по римски образец, храна и питиета. Пробвала съм различни храни, защото римските рецепти не са сложни. Във всяко нещо се слага мед. Омлетът например се прави с мед и черен пипер. Сладкишите им също са много интересни и приличат на нашите меденки. Консумират много плодове – фурми, смокини и др. Руми Павлова от музея преведе от френска книжка изпълнимите рецепти, защото някои от подправките не можем да разпознаем. С нея се каним по време на разкопки на Нове или на Никополис ад Иструм да приготвим ястия по тези рецепти.
- Какво от философията на древните римляни най-много ви допада?
- Трудно е от съвремието да се върнеш назад и да споделиш тяхната философия. Римляните са много толерантни хора. Харесва ми държавният принцип за толерантност. Тази огромна империя завладява кого ли не и обединява всякакви етноси, дори такива, които са на по-нисък етап на развитие. Въпреки това всички стават римски граждани и се чувстват съпричастни към империята. Може би от това всички трябва да вземаме пример в наши дни.
- Кое е най-голямото ви откритие?
- Никога не съм имала афинитет към предметите от благороден метал. Случвало ми се е да намирам златни или сребърни предмети. Радвам им се точно толкова, колкото и на една стъклена чаша. Дори си мисля, че на стъкления предмет се радвам повече. Откриването на съкровище е емоция, но по-важно е къде ще отиде то. Най-хубавото е да стане част от експозиция, където ще бъде съхранявано и охранявано при подходящи условия. Свищовското съкровище от изминалото лято ме зарадва изключително, защото успяхме да го спасим, остана в България, и то в Свищов. От находките от благороден метал най-много съм се радвала на една фибула, която намерих в готски некропол от късен IV век. Беше на скелет в един от гробовете. Фибулата представлява орле със златни инкрустация и е единствена в България от този тип. Иначе ги има в Германия и Италия. Типична готска изработка, дори някои от историците смятат, че подобен вид фибули са символ на кралска власт. В Нове бил предводителят на готите Теодорих Велики и може би този некропол е свързан с някои от неговите хора.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ
1.54221
2.44235
1.62837