Археолог откри фрески на 6800 години край Петко Каравелово

Публикувано на вт, 11 Дек. 2012
811 четения

Александър Чохаджиев проучва праисторическото селище от 2009 г.

Освен древните съдове сред находките има и черупки на охлюв от преди милиони години, когато районът е бил дъно на море.

Стенописи на около 6800 г. откри археологът Александър Чохаджиев при разкопки в селищната могила край Петко Каравелово. Праисторическите фрески са украсявали южната стена на опожарено жилище от каменно-медната епоха. Уникалното в тях е, че наред с познатите от други изображения геометрични елементи – Х, Y, кръгче, линии, върху тази личат и очертанията на къща.
Стенописите са нанесени в три слоя, вероятно при ремонтни работи, като най-старите датират от 4800 г. пр. Хр. Според археолога от Регионалния исторически музей във В. Търново чрез рисунките хората в древността са украсявали мазилката на къщите си. Това показва, че те не са живели в примитивни землянки или палатки, а по всякакъв начин са се стремили да декорират домовете си, за да им предадат по-приветлив външен вид. Върху запазените фрагменти от фреските личат четири основни цвята – червено и бяло, оранжево и виолетово, които са били добивани чрез натурални пигменти. Червеното се получава на базата на железен оксид, а бялото – от варовици, казва специалистът.
Александър Чохаджиев проучва праисторическото селище край Петко Каравелово от 2009 г. През тази година разкопките продължиха три месеца и приключиха в последните дни на ноември. В тях участваха студенти по археология от ВТУ и НБУ, както и работници от селото. Археологическите проучвания са били финансирани от търновския музей, който отпуснал около 6600 лв. Със средства работата на археолозите е подпомогнала и димитровградската фирма “Евроферт” АД.
Специалистите са успели да проучат три жилища, които датират от началото на каменно-медната епоха. Опожарените къщи са с дължина над 15 м и ширина около 6-7 м. Две от тях са двуетажни, а едното триетажно, което е рядко за този период. “Но най-ценното е, че вече разполагаме с цялата стратиграфия на могилата от най-горния до най-долния пласт с мястото и времето, в което е започнал животът. Сега започва следващият етап от проучванията, свързан с обработването на находките, които за последните 4 г. са близо 2500. Взели сме и огромно количество проби за радиовъглеродно датиране. През т.г. при нас дойде и колега от Института по геомагнитни изследвания към БАН, която събра проби за археомагнитни изследвания. При пожар глината се нагрява и запазва информация за магнетизма на земята. След като се направят измервания за магнитното поле, ще разполагаме с реални дати за времето на тези проби”, обяснява археологът.
Според него разкопките могат да продължат поне още два сезона на запад, защото там има останки от още три опожарени жилища едно над друго. “Това е изключително интересно, защото праисторията около 4900-4700 г. пр. Хр. е много слабо проучена не само в района на Велико Търново, но и в цяла Източна България. Тези три последователни жилища могат да дадат изключително ценна информация за хронологията около създаването на селището. Сега попаднахме на интересни цели керамични съдове, което ме кара да мисля, че къщите са унищожени при внезапен пожар. Така че можем да очакваме интересен инвентар и от другите жилища”, сподели Чохаджиев.
Древната къща, чиито стени са били украсени със стенописи, със сигурност е била на три етажа. Стените на първия етаж, който е бил полувкопан в земята, са били с дебелина до 60 см. За направата им е била използвана глина, както и дърво. Вторият етаж е още по-интересен от конструктивна гледна точка – северните му стени били в основата си от глина и обковани с дъски, а при южните било обратното – водещ материал било дървото, а над него се правила замазка с глина. “В последните дни на разкопките установихме на какво се е крепяла тази солидна строителна конструкция. Попаднахме на огромни траншеи с широчина 70 см, които на дълбочина са достигали 80 см. В тях са били поставяни носещи дебели колове, които отгоре са замазвани с глина”, разказва Сашо Чаходжиев. Хората от каменно-медната епоха са притежавали изключителни строителни умения. Въпреки липсата на метални сечива, те са умеели да правят перфектни кръгли греди и цепени дъски. Дървените елементи вероятно са били обработвани и със смола. Това доказва изключително високата температура на горене – над 1200 градуса, установена при опожарените къщи.
Според известните до момента тези, праисторическите хора са строили жилищата си с плет, измазан с глина. В жилищата в Петко Каравелово обаче първият етаж е построен само от глина. “Възможно е да са използвали и сушени тухли, но това много трудно може да бъде регистрирано след тези 7 хилядолетия, които са изминали”, признава Чохаджиев. Той наблюдавал интересни закономерности в жилищата и едната от тях е, че пещите били изграждани на едно и също място в различните къщи от различните периоди. Това доказва приемственост и показва как е била изградена могилата. “И още нещо. Когато тези жилища прегорят, остава сгурия, която се оказва ценен строителен материал. Когато им изгори къщата, хората са правили ями, изчерпвали сгурията и я ползвали при изграждането на новите си жилища”, обяснява археологът.
Над 600 находки, предимно сечива от кремък, рог и кост са били открити през този археологически сезон край Петко Каравелово. Сред атрактивните находки са три големи керамични съда, украсени с врязвания и бяла инкрустация. Те са намерени на парчета в земята, но след реставрацията, вече са придобили истинската си форма. “Те могат да се окажат предшественици на двата големи съда, които излязоха на обекта преди 2 г. Така ще можем да проследим развитието на производството”, твърди специалистът.
Сред топ откритията тази година е стилизирана глава на мъж, която представлява капаче на съд. Тя впечатлява с уникалната си иконография. “За първи път попадам на глава, в която очите са оформени като триъгълници, обикновено те са точки или чертички. Освен това идеално се вижда шапката на този мъж и брадата му. Тази стилизирана глава е била на съд, който най-вероятно целият е бил като човек, но тялото му не открихме”, каза археологът. Мъжките пластики от тази епоха са рядкост. Те се свързват с нарастващата роля на мъжа в първобитното общество. Чохаджиев е намерил и още една стилизирана човешка глава, но изработена от рог. Тя вероятно е била част от украсата на нож.
Интересни находки са харпунът от рог на елен, дълъг около 30 см, и риболовната кука от кост. “Те свидетелстват, че риболовът също е бил поминък на местното население, освен земеделието, скотовъдството и лова”, казва археологът. Сред находките впечатляват и огромното количество тежести за стан – около 50, които са част от три колективни находки.
Наред с познатите накити от средиземноморската мида спондилиус, археологът е попаднал и на друга потресаваща находка – черупка на морски охлюв, който е палеонтологична рядкост. Този охлюв е живял преди милиони години, когато районът около Петко Каравелово все още е бил дъно на море. Хората от каменно-медната епоха вероятно са намерили тази черупка и са я използвали за украса.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново