Вместо да се прибере вкъщи след тежко дежурство, пожарникар спаси човек

След 18 години в Пожарната вече действам по инстинкт, когато видя пушеци. Спасяването на хора се е вменило в мен като чувството ми за самосъхранение. Това разказа пред “Янтра ДНЕС” свищовският огнеборец Борис Борисов.
Младши инспектор Борис Иванов Борисов, началник дежурна смяна в противопожарната служба в крайдунавския град, се прибирал в сряда сутринта от 24-часово дежурство. В 9 часа наближил блока, в който живее, но видял от една от терасите наблизо да излизат кълбета от черен дим. Долу пред сградата се били събрали комшиите на сладки приказки. Попитал ги дали са виждали майора, който живее в апартамента, от който излизали на талази черните пушеци. Хората казали, май че го видели, но на били сигурни.
По инстинкт пожарникарят избягал до етажа и започнал да хлопа по входната врата на жилището. Чул стенания. Обадил се на колегите си в пожарната и разбил вратата на апартамента. Там той видял изпадащият в несвяст собственик на жилището. Извадил го на етажната площадка, а колегите му вече пристигнали и започнали да гасят пожара в апартамента. Първите минути са много важни, защото човекът може да почине не от изгаряне, а отровен от вдишаните газове при пожара. Затова реших да разбия вратата, след като чух стенанията зад нея, докато чакам колегите, разказа Борисов.
Огънят лумнал от запалила се мазнина в тиган на печката на терасата и обгърнал пластмасовата дограма. 66-годишният болен собственик, който е пенсиониран военен, бил останал сам в жилището. Жена му слязла да пазарува до близкия магазин, когато лумнал пожарът.
След намесата на Борис Борисов и свищовските пожарникари е спасено жилището и най-вече собственикът му. Изгорели са готварската печка, абсорбатор, дървена и PVC дограма, опушени са 20 кв.м стени.
Станах пожарникар случайно. Като млад работех във Велико Търново. Жена ми е от Свищов и в тежките години в началото на демокрацията се прибрахме в нейния роден град. Започнах работа в цех за производство на кетчуп. Такива бяха времената, трябваше да се живее някак и да издържаме двамата ни сина. През 1997 година кандидатствах за пожарникар. Приеха ме, минах курса на обучение и вече 18 години съм в системата, разказа Борис Борисов.
Преди месец пожарникарят празнува 50-годишния си юбилей. По неговите стъпки е тръгнал големият му син. Скоро той ще бъде назначен в пожарната в Павликени, малкият е автомонтьор.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. личен архив