Престъплението, което разтърси Горна Оряховица – В края на януари започва делото за зверското убийство на Тихомир Иванов

След разследване, продължило близо година и половина, Великотърновският окръжен съд насрочи дата за първо заседание по делото срещу 24-годишния Ивайло Тонев Иванов, известен в Горна Оряховица с прякора Папурката. Младият мъж е обвинен в извършването на едно от най-жестоките и брутални престъпления, извършвани на територията на областта през последните години – убийството на своя връстник Тихомир Иванов.
Убийството се отличава не само с невероятната си жестокост, но и с липсата на какъвто и да е смислен мотив за неговото извършване. С него е отнет животът на съвсем млад човек, с отлични перспективи за бъдещето си. Човек, обичан и уважаван не само от своите близки, но и от всеки, който е имал досег с него. Тихомир имал много кротък характер, странял от всякакви конфликти и скандали. Не отказвал да помогне на никой, обърнал се към него за помощ.
Според това, което разследването е установило относно събитията, предшествали убийството, Ивайло се свързал с Тихомир и го помолил да дойде в апартамента му, за да му оправи проблем с компютъра. Последният обяснил, че през седмицата е на работа, но може да направи това в почивния си ден. На 14 юли 2013 г. (неделя), около 14 часа, Тихомир се обадил на Папурката и потвърдил уговорката им. Обещал, че ще дойде по-късно в същия следобед. Около час по-късно се обадил на приятелката си Силвия и потвърдил, че тръгва към апартамента на Ивайло, който се намира в съседния вход на същия блок на ул. “Дружба” в Горна Оряховица, в който живеел и самият Тихомир.
Ивайло посрещнал своя познат и го завел в една от спалните на апартамента, където се намирал компютърът му. Тихомир прегледал системата, направил някои софтуерни корекции и по молба на Папурката инсталирал две компютърни игри. Тези действия са потвърдени от направена по-късно техническа експертиза. Това, което се е случило след това обаче, се базира в голяма степен на разказа на самия Ивайло, тъй като други хора в апартамента по това време не е имало.
Тихомир заплатил с живота си за своята доброта и отзивчивост 
Според показанията на Папурката пред криминалист от РУ – Горна Оряховица, след като Тихомир приключил с работата по компютъра, поискал да разгледа апартамента и помолил своя домакин да го разведе. Двамата се озовали в кухнята, когато помежду им възникнал спор. Според версията на Ивайло, гостът поискал да му се заплати за работата, свършена по компютъра, като споменал сума от порядъка на 15-20 лева. Папурката отказал, тъй като нямали предварително такава уговорка. Тихомир настоял, при което се стигнало до сбиване между двамата. Схватката се разгорещила, като Ивайло грабнал кухненски нож от сушилника и замахнал към госта си, но не го порязал. Тихомир от своя страна взел друг нож и след удари, падания и ставания двамата стигнали до хола, където Ивайло нанесъл прободна рана в шията на опонента си. Тихомир издъхнал веднага, след което Папурката влачил тялото му до стаята си и го напъхал под леглото.
Според прокуратурата, тази версия на Папурката изобщо не кореспондира със събраните по делото доказателства. Познати на Тихомир твърдят, че е много необичайно за него изобщо да иска пари за помощта си. Също така, според направените съдебномедицински експертизи, няма никакви данни Тихомир да е нападал Ивайло. Установените наранявания по тялото на Папурката показват, че гостът е правил отчаяни опити да се защитава, включително с нокти. Установени са порезни рани по китките на Тихомир, които според вещите лица са причинени при опит да се предпази от ударите с нож на Ивайло. Нападението на Папурката не може да се опише по друг начин освен като проява на безчовечна агресия и жестокост. По тялото на жертвата му са установени прободни рани в гърба, гърдите и корема. Повечето от ударите с ножа обаче са попаднали във врата на Тихомир. Съдебните лекари са преброили общо 20 прободни рани само в шията, които прерязали меки тъкани, кръвоносни съдове, щитовидния хрущял и гълтача, като част от тях са попаднали дори между прешлените на гръбначния стълб. От врата на Тихомир бликнала силна струя кръв, като младият мъж е изпитвал изключително силни болки. В отчаян опит да се спаси дори бъркал с пръсти в устата си, за да може да продължи да диша. При аутопсията е установено голямо количество кръв в белите дробове, което показвало, че Тихомир е бил жив по време на всичките удари, останал е в съзнание и е издъхнал едва когато Папурката го оставил. Според аутопсията, причината за смъртта му е масивна кръвозагуба от прерязаните вени и артерии в шията, която е довела до хиповолемичен шок.
Изводите на съдебните медици са, че нараняванията са нанесени от острие с дължина 7-8 см и ширина около 2,5 см. На този профил отговаряли няколко от кухненските ножове в апартамента, като според разследващите в убийството са използвани два от тях.
Само минути не стигнали на Ивайло за успешно бягство
След като установил, че Тихомир не диша, Ивайло предприел действия, за да прикрие деянието си. Натикал тялото на своя познат под леглото в стаята си. През това време мобилните телефони на жертвата му започнали да звънят, като близките на убития се опитвали да се свържат с него. Папурката не могъл да ги изключи и тъй като се притеснявал, че полицията може да ги локализира по сигнала, излязъл от блока и ги изхвърлил до източната стена на блок на ул. “Априлско въстание”. На връщане съседи го засекли на входа на кооперацията. Те забелязали, че е мръсен и изцапан с кръв по дрехите и тялото. Попитали го какво се е случило и той отговорил, че се е порязал на счупен буркан зад блока. Прибрал се в апартамента и измил двата ножа, но в жлебовете между дръжките и остриетата останала кръв, на която по-късно бил направен ДНК анализ. Той отговарял на профила на Тихомир, като в пробата на единия от ножовете имало съвсем малко като процентно съотношение кръв и на самия Ивайло.
Около 40 дена преди убийството, Папурката си счупил лакътната кост на едната ръка и имал поставен гипс. Според разследващите, към момента на престъплението костта била зараснала и Ивайло можел да ползва нормално ръката си. За него се оказало проблем това, че по гипса попаднало значително количество кръв и нямало начин да бъде изчистена. Поради това той взел нож и започнал да го разрязва.
Точно в този момент на вратата позвънила майката на Тихомир Таня Мезева. Тя била много притеснена, поради това, че синът и не отговаря на позвъняванията, което не било обичайно за него. Разбрала от приятелката му къде е и решила да го потърси. Ивайло й отворил вратата, потвърдил, че Тихомир е бил при него, но вече си бил тръгнал. Папурката бил гол до кръста, по панталоните му имало кафеникави петна, следи от кръв имало и по гипса, който вече бил частично разрязан. Мезева се прибрала в дома си, но видяното сериозно я разтревожило.
След като говорил с Мезева, Ивайло свалил гипса и се преоблякъл. Опитал да изчисти зацапванията от кръв в апартамента, но без успех. Обадил се на майка си Снежанка и казал, че е счупил буркан с компот от малини и си порязал ръката на него. За по-голяма достоверност, наистина счупил такъв буркан на земята в хола. Малко по-късно Снежанка отишла в апартамента, но не влязла в стаята, където било тялото. Изчистила парчетата от буркана и и излязла. Ивайло също напуснал жилището и тръгнал към гарата в Горна Оряховица, където си купил билет за влак в Русе. През това време и двамата родители на Тихомир, приятелката му и още един мъж отишли заедно до апартамента на Ивайло. Вратата била отключена и двете жени влезли вътре. Минути по-късно открили тялото на Тихомир, напъхано под спалнята на Ивайло. Веднага се обадили на тел. 112 и цялата полиция в Горна Оряховица била вдигната на крак. Папурката бил разпознат на гарата и задържан от служител на “Транспортна полиция”, минути преди да се качи на влака за Русе.
Тъмната промяна в личността на Ивайло 
В хода на разследването не са установени никакви данни Ивайло да е обмислял и планирал предварително жестокото деяние. Установено е обаче, че през последните години отношенията му с Тихомир са претърпяли сериозно изменение. Това идвало от промяна в личността на самия Ивайло.
Двамата с Тихомир учили в едно и също основно училище, а после учили един и същи в клас в ПГТ “Васил Левски” в Горна Оряховица. Живеели в съседни входове и до завършването си дори излизали с една и съща компания. Отношенията им по това време били много сърдечни и приятелски. Техни общи познати от това време твърдят, че Папурката по това време бил общително, възпитано и много интелигентно момче. Обичал да играе шах и да чете книги, интересувал се и от музика.
През 2009 г. обаче Ивайло започнал да взема леки наркотици – марихуана и амфетамини. Освен че започнал да приема забранени субстанции, решил, че може да изкарва пари и от продажбата им. Забъркал се със съмнителни хора от ъндърграунда в Горна Оряховица. Не закъснели и сблъсъците със закона, като полицията на два пъти го задържала за притежание на дрога. Първият път все още бил непълнолетен и се разминал с условно наказание, но втората му присъда от 2010 г. била половин година лишаване от свобода ефективно при общ режим. Ивайло излежал присъдата си и през 2011 г. бил пуснат на свобода. Престоят му в затвора се оказал делителна линия, след която Папурката се променил значително. Предишните му приятели започнали да го отбягват, а самият той започнал да изпитва страх, че някой го преследва. На два пъти постъпвал в клиника, където му била поставена диагноза “параноидна шизофрения”. В края на 2012 г. бил изписан след втория престой, като лекарите констатирали “значително подобрение”. В този период между него и някогашния му приятел Тихомир възникнал конфликт. Повод за това станал мобилен телефон, който бившият му съученик купил от заложна къща. Ивайло видял апарата и заявил, че това е негов телефон, който преди време му откраднали. Поискал от Тихомир да му го върне или да му плати 300 лева за него, като в противен случай щял да му отреже пръстите. Тихомир отказал и Папурката продължително време го преследвал, като го причаквал дори пред работното му място. След този конфликт двамата запазили отношенията си, но вече само като познати. Ивайло обяснил при разпитите си пред полицията, че при разговори с Тихомир имал чувството, че последният се държи подигравателно и докачливо с него, като нарочно се стремял да го дразни. Техни приятели, които също били разпитвани при разследването, отрекли категорично Тихомир да се е държал по такъв начин.
Съдбата на Ивайло ще бъде решена от съдебен състав на ВТОС, председателстван от съдия Сара Стоева. Той не се признава за виновен, нито до момента е показал някакво разкаяние или вина. Първото заседание по делото е насрочено за 20 януари 2015 година.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив