Успехите при разследването на убийства не са плод на късмет, а на неуморна работа, категоричен е директорът Илиян Личев
Убийството на студентката Вероника Здравкова предизвика обществен отзвук, надминаващ в пъти досегашната реакция на медии и граждани по тежките престъпления, извършвани на територията на област Велико Търново през последните години. Голяма част от изнасяната информация по случая не бе потвърдена официално от разследващите органи и имаше чисто спекулативен характер. Същевременно част от реално установените факти по разследването изобщо не видяха бял свя, поради обхвата на следствената тайна, разписан в Наказателно-процесуалния кодекс. Върху тази смес от неточни и липсващи данни се развихриха ожесточени дискусии с участието на хиляди потребители в социалните мрежи, които продължиха повече от седмица. След като полицията официално обяви, че има задържан извършител, една голяма част от тези потребители посрещнаха новината с негативна реакция, започваща от съмнение и стигаща до категорично отричане. Бяха изказани мнения, според които полицията просто нямала капацитет да разкрие толкова заплетен случай и поради обществения натиск криминалистите били принудени да посочат “някакъв” извършител.
Въпреки че статистиките на МВР не винаги успяват обективно да изяснят доколко полицията успява или не успява да се справи в определени направления на криминални прояви, по отношение на убийствата в ОДМВР – Велико Търново, тя е твърде категорична. Дирекцията има един от най-високите показатели в страната по разкриване на този тип престъпления. От началото на 2010 г. до момента в областта са били извършени общо 25 умишлени убийства. От тях, към настоящия момент, остават неразкрити две. 95% от убийците в региона са установени, задържани, изправени на съд и до момента няма нито една оправдателна присъда по делата срещу тях.
“Това, което отличава убийствата от чисто полицейска гледна точка, е в самата степен на опасност на изпълнителното деяние. Те се разследват винаги с приоритет, със създаването на необходимата организация и участието на много голям брой служители в процесуално-следствените действия и оперативно-издирвателните мероприятия”, твърди директорът на ОДМВР – В. Търново, Илиян Личев, който има дълъг стаж като разследващ полицай и оперативен служител по криминална линия.
По неговите думи, още при подаване на сигнал за извършено убийство незабавно се сформира дежурна група, която посещава местопроизшествието, като в състава на групата са включени служители на криминалистичната лаборатория. Присъстват експерти на районното управление, криминалисти с доказан висок професионализъм и дълъг стаж, които да обработят по възможно най-качествен начин самото престъпление. Задължително присъства съдебен лекар, а при повечето случаи на огледа идва лично и прокурор от Окръжна прокуратура. Огледът е първото следствено действие, което се извършва, освен ако сигналът за престъплението не е подаден от свидетел на самото деяние. Тогава полицията разпитва първо него.
“От момента, който първоначалният оглед или аутопсията потвърдят, че става дума за насилствено причинена смърт, т.е. за убийство, започва извършването на огромно количество мероприятия. Може би хората извън системата на МВР нямат точна представа какво количество работа трябва да се извърши и какъв ресурс се мобилизира по нея. При последния случай беше ангажиран почти целият състав на районните управления във Велико Търново и Горна Оряховица, всичко друго беше оставено временно на заден план. Наложи се колегите от РУМВР – Велико Търново, след това да си наваксват с действията по останалите престъпления, по които нямаше как да работят в продължение на тази една седмица”, подчертава Личев.
Ангажирането на толкова голям ресурс е нужно, тъй като времето е от огромно значение за успешното разкриване на едно убийство. “Има едно неписано правило, че едно убийство, ако не се разкрие в първите няколко дни, впоследствие става изключително трудно. Причина за това е, че се укриват вещите, предмет на престъпление, средствата за извършването му, както и самият извършител”, подчертава криминалистът.
По думите на Личев, всяко едно полицейско звено може да има роля при работата по такива тежки престъпления. Сектор “Охранителна полиция” може да се занимава с издирване на свидетели очевидци, криминалните разузнавачи могат да проверят за наличието на охранителни камери в района на местопрестъплението, а също и да работят по неявен начин с потенциални информатори. Често работата е свързана с чисто физически труд, свързан с проверка и разпити на огромен брой хора. Популярен тактически подход е т.нар. работа “дом по дом”, при която се проверява практически всеки адрес и наличен обитател в даден периметър около мястото на извършеното престъпление. Задължително се изясняват в най-големи подробности последните минути и часове от живота на жертвата, като често такава информация се събира за поне едно денонощие назад от момента на извършване на престъплението. Първо се изключва версията за самоубийство, след което се проверява наличието на потенциален личен мотив, свързан с близки и познати на жертвата. На база на цялата постъпила информация започва изграждането на версии. “Това е много важен момент, защото възможните версии трябва да се определят с максимално голяма точност. Недопустимо е едновременно да се работи по 5 или 6 такива, защото всичко е свързано с наличен ресурс. Ако го разпилееш по толкова много направления, всичко започва да става много по-бавно и се увеличава рискът от пропуски и некачествена работа”, категоричен е директорът на ОДМВР. Същевременно той допълва, че работата по версиите продължава, докато самите доказателства ги опровергаят, без значение дали има повдигнато обвинение, или не.
Сили и средства се ангажират не само от самата Областна дирекция. При работата по убийства, особено когато случаят не може да се изясни, още в първите часове се оказва помощ на централно ниво от София. “Възможно е например да дойдат и съдействат служители от ГД “Национална полиция”. Там има криминалисти, които на териториален принцип отговарят за дадена дирекция. Например за ОДМВР – В. Търново, отговарят двама служители по линия “Убийства”, двама по линия “Издирване” и т.н. Това са колеги, които имат много голям опит, занимавали са се примерно 10 или 15 години само с разследване на убийства. Макар да не са ангажирани пряко с разследването, те ни оказват логистична подкрепа под формата на съвети или помощ при изграждането на версии. Техният опит ни е полезен във всяко едно отношение, включително и при работата по последното убийство”, твърди директорът на ОДМВР.
Помощта на “централно ниво” не опира само до осигуряването на експерти. Известно е, че чисто техническият ресурс на МВР в България е много далеч от нивото, което имат много от западните държави. При работата по приоритетна линия, каквато са убийствата, обаче министерството може да пренасочва нужната специализирана техника, дори дадената областна дирекция или управление да не разполага с такава. “Специално за убийствата винаги сме срещали разбиране и съдействие и всичко, което ни е било нужно като техника, като средства за обработване на веществени доказателства ни е било осигурявано. Също така при тези случаи експертизите се извършват изключително бързо. Като пример мога да ви посоча, че нормално за една ДНК-експертиза се чака между шест месеца и една година, когато даденото дело не е приоритетно. А по последния случай имаше такава, която в София успяха да направят само за 2 дни. Беше изключително важно да стане бързо, тъй като бе свързана с евентуалното потвърждение или отхвърляне на една от версиите”, пояснява Личев.
Според него, в успешното разкриване на престъпленията често има и доза късмет, но по никакъв начин полицията не може да се осланя изцяло на него. “Не трябва да се забравя това, че ако не извършим всички възможни оперативни и следствени действия, съществува голяма вероятност късметът, образно казано, да бъде изтърван. Затова полагаме всички възможни усилия и ако наистина имаме мъничко късмет, свързан с някои обстоятелства и грешки, допуснати от извършителя, тогава нещата се получават много по-лесно. Факт е, че почти винаги убийците допускат грешки, но е важно ние да успеем да се възползваме от тях. И тук вече не става дума за късмет, а за много работа”, подчертава криминалистът.
Разследването на убийства традиционно е придружено от обществен натиск. Понякога той може да бъде толкова силен, че да изкуши криминалистите да тръгнат в погрешна посока с цел по-бързо разкриване. Според директора на ОДМВР обаче влиянието на обществения натиск е субективен фактор. “Лично аз не мога да кажа, че ми е оказвал някакво въздействие. Да, не може да се отрече, че влияе върху служителите, понякога по много демотивиращ начин. Понякога прави по-трудно извършването на процесуално-следствени действия, може да направи по-трудна работата със свидетелите и с обвиняемия. Но все пак ние работим с факти и това е най-важното. Аз се опитвах активно да участвам във всички действия по този случай и мога да гарантирам, че те бяха извършени системно, с оглед на постоянно постъпващите доказателства. По всяка една нова информация се работеше много организирано и не позволихме да се разпиляват усилия в действия напосоки. Също така е факт, че имаме самопризнания, не само по този, но и по много от предишните случаи. Уверявам ви, че това изобщо не става толкова лесно и ако нямаме необходимите доказателства. Много малко хора биха признали участието си в подобно престъпление, още повече, като знаят и какво наказание може да получат”, категоричен е Личев.
По повод коментарите и спекулациите в общественото пространство около убийството на Вероника директорът на ОДМВР заяви, че най-негативният момент за него е бил свързан с родителите на момичето. “За мен беше изключително неприятно това, което се случи и изобщо не съм го очаквал. Аз няколко пъти съм говорил с тях, бях им дал телефона си още по време на издирването, по всяко едно време можеха да ми се обадят. Бащата беше звънял на друг колега, във връзка с появили се информации в медиите. Когато разбрах, аз лично му се обадих, казах му, че сме задържали извършителя и ще направим всичко по силите си той да си понесе наказателната отговорност. А той да ми каже, че не вярва на тези неща… До това доведоха постоянно лансираните версии и спекулации в медиите. Също така мога да разбера коментарите на гражданите с оглед, че те не са запознати в цялост с действията на правораздавателните органи. Обаче хора, които претендират да имат нещо общо със съдебната власт да излизат и да правят такива изявления, каквито чухме, за мен това е несериозно. Те показват, че нямат доверие в институциите, в които работят. Това е все едно един полицай да излезе и да каже пред медиите, че това не бил извършителят”, споделя Личев.
Директорът на ОДМВР подчерта, че за разлика от много други места в страната на територията на област Велико Търново не се наблюдава тревожен ръст на тежките престъпления. “Това, че Велико Търново е един като цяло спокоен град, едва ли е случайност. Към настоящия момент почти нямаме случаи на серийно извършване на престъпления и съм склонен да вярвам, че нашата работа и резултатите от нея по някакъв начин го обезкуражават. А този резултат е постигнат благодарение на неуморния труд на колегите в управленията и дирекцията”, убеден е Личев.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив
