Офис на втория етаж или как се става голям арендатор

ЕТ “Пролет 90 Георги Арабаджиев” е един от най-големите арендатори на земя и производител на бройлери в област В. Търново. Фирмата е член на Съюза на птицевъдите, регистрирана е като производител и търговец на фуражи, както и като търговец на зърно. “Пролет 90 Георги Арабаджиев” подава първия си проект за финансиране по Програмата за развитие на селските райони на 9 май 2008 г. – само 15 дена след началото на приема по мярка 121 – “Модернизиране на земеделските стопанства”, с която стартира програмата.
Проектът е на стойност близо 380 хил. лв. Осигурената безвъзмездна помощ по него е 50 % от инвестиционните разходи, или малко над 190 хил. лв. Одобрен е през септември 2008 г. и напълно изплатен през март 2009 г. Инвестицията е за покупка на земеделска техника – мощен трактор John Deere (“Джон Диър”) за обработване на почвата за тежки агротехнически мероприятия и необходимия прикачен инвентар. В резултат – икономическият ефект от дейността на компанията се увеличава.
Вторият успешен проект на ЕТ “Пролет 90” е отново по мярка 121 от програмата. Той е одобрен от фонд “Земеделие” в края на 2009 г. и изплатен през юни 2010 г. Стойността му е близо 700 хил. лв. С парите са купени втори трактор John Deere (за относително по-леки агротехнически мероприятия), зърнокомбайн и телескопичен челен товарач Bobcat. Безвъзмездната помощ, която дружеството получава по проекта, е малко над 326 хил. лв., които представляват 50 % от планираната инвестиция за техниката. Вторият проект е изплатен на фирмата през юни 2010 г.

Георги Арабаджиев

Новата сграда на “Пролет 90 Георги Арабаджиев” в търновското с. Присово се вижда отдалече, прясно боядисана в резеда. В нея е монтирана линия за производство на фуражи. Малко стълбище отвежда на втория етаж, където има напълно оборудван офис с бюро, библиотека и директорски стол. Има дори мека мебел и аквариум с рибки, но в офиса все още не работи никой. “Направил съм го за сина си – да седне и да управлява”, казва собственикът на фирмата Георги Арабаджиев. И добавя: “Няма нищо по-хубаво от това децата да наследят бизнеса на родителите си и да продължат да го развиват”.

Синът Павел е на 25 г. и все още е студент. Завършил е земеделски колеж, а след това магистратура по стопанско управление във В. Търново. “В момента завършва втора магистратура по селско стопанство и фуражи в Стара Загора, а гледа и към трета – по агрономство”, разказва доволен Георги Арабаджиев. “С това образование ще обхване всички дейности в управлението на бизнеса ни. Доволен съм, че това огромно нещо ще бъде оставено на децата ми. Новите трактори и комбайни, доставени със средства по Програмата за развитие на селските райони, са модерни и високопроизводителни и дано се продължи”, казва той. Едноличното дружество “Пролет 90” се занимава със зърнодобив, производство на фураж и отглеждане на близо 200 хил. пилета бройлери в четири ферми. Клането и продажбата на продукцията се извършват през друга фирма – “Пролет 57” ООД.
Ничия земя

Арабаджиев започва частен бизнес още в годините на плановото стопанство на социализма. “През 1986 г. по т.нар. постановление № 26 на тогавашния Министерски съвет се заех да отглеждам бройлери за птицекомбината в Поликраище. След това през 1990 г. изтеглих банков кредит и започнах да отглеждам пилетата сам. През годините броят им се увеличаваше или намаляваше в зависимост от икономическите условия, като от 90 хиляди те достигаха на моменти до 240 хил. на цикъл. Преминах трудно, но успешно през инфлацията на 1997 г., а през 1998 г. започнах и собствено производство на фураж за изхранването на пилетата”, разказва Арабаджиев.
В момента за един цикъл, който продължава около 60 дена, в птицефермата на “Пролет 90” се отглеждат около 180 хил. пилета. Арабаджиев е преценил, че е по-изгодно да ги коли на ишлеме, вместо да инвестира в собствена кланица.
През 2007 г. заради влезлите в сила нови изисквания към производството на фуражи използването на стария цех, с който компанията разполага, става невъзможно. Налага се строителство на нов, съобразен с изискванията на ЕС. Помещението е с капацитет за производство на 50 тона фуражи за осем часа. Дейността е сертифицирана от Министерството на земеделието и храните, което дава право на Арабаджиев да продава излишните количества. От 2004 г. компанията се занимава и със земеделие. “Започнах малко на майтап, тъй като наоколо земите бяха пустеещи. Кооперациите си заминаха, земята беше изоставена и на първо време реших да произвеждам зърно за собствени нужди”, обяснява управителят на “Пролет 90”. Първата година започнал с 3000 дка, като постепенно ги увеличил до 20 000. Според европейските изисквания есенниците трябва да представляват 40 % от обработваемата площ на едно стопанство. По тази причина Арабаджиев отглежда пшеница, малко ечемик, царевица и слънчоглед, който е нужен за производството на олио като съставка на фуражите за храна на пилетата. “Вече имам излишък от зърно, тъй като земята е достатъчна за основния ми бизнес – птицевъдството. Добивите винаги растат от момента, в който съм започнал да работя. Затова продавам остатъчното зърно”, разказва Арабаджиев. Според него проблем, който трябва да намери законодателно решение е, че голяма част от терените край селата продължават да пустеят.
Причините са различни. Някои от собствениците на земеделски земи са починали, но за това няма надлежно издадени документи. Друга част от нивите са на хора, които нехаят за обработката или не могат да постигнат съгласие за съдбата им с останалите наследници. “При работа с голямогабаритна техника няма как безстопанствените терени да бъдат заобиколени, обяснява Георги Арабаджиев. Така фермерите като мен навлизат в тях и ги обработват на практика неправомерно. Често ми се налага да плащам рента със стара дата, тъй като две или три години, след като обработването на безстопанствените ниви е вече факт, собствениците им все пак се появяват. Често се стига до съдебни дела и спорове”, казва още той. И допълва: “Аз обаче няма откъде да намеря контакт с тези хора, за да поискам разрешение за навлизане в парцелите им. Службите, в които собствениците могат да бъдат установени, не представят контакт с тях, тъй като става дума за лични данни, които са защитени от закона.” В същото време неотдавна Арабаджиев е получил нотариална покана за ново дело. Пита се откъде собствениците на въпросния терен са намерили адреса му, за да го призоват в съда, а не са успели да го направят, за да се разберат с него за условията, при които могат да му отдадат земята под аренда, за да печелят от нея.
Повече работа за повече пари
Човек, който не рискува, не може да спечели, гласи една от максимите, които Арабаджиев обича. “През 2008 г. бях на семинар във Варна. Там бяха представени част от програмите, по които ЕС отпуска субсидии за развитие на селските райони. Там се запознах и с компаниите за консултантска дейност по изготвянето на проектите и набързо реших, че по-добре да купя един нов голям трактор, отколкото два-три малки”, спомня си Арабаджиев.
Според него е по-добре операторът на техниката да върши повече работа за повече пари, отколкото в стопанството да са наети повече хора, но с по-малки заплати. “За земята, която обработвам, са ми нужни 30 човека. В момента имам 15, които са по-натоварени, но получават и по-високи от обичайното заплати. А фондът за работна заплата е голямо перо”.
В момента в двете фирми на Арабаджиев работят около 70 души. “Повече от 80 % от наетите в “Пролет 90” са от селата край Присово, в които няма друг поминък освен земеделието. “В същото време – на борсата хора, колкото искаш. А потърсиш ли работници – няма”, констатира предприемачът.
“Учеха се от моя проект”
Фермерът не се оплаква от проблеми при кандидатстването за еврофинансиране първия път, когато купил нова техника. “Хората, които приемаха документите по Програмата за развитие на селските райони, се учеха от моя проект, тъй като все още не бяха добре подготвени, а аз бях в първата група от 200 души, чиито проекти бяха одобрени. Тогава цялата процедура приключи само за четири месеца”, разказва Арабаджиев.
При второто кандидатстване документите по проекта му са подадени през април 2009 г., когато всички очакват предстоящи парламентарни избори. Вероятно по тази причина администрацията бърза с разглеждането на проектите и отново всичко приключва пак в сравнително кратки срокове – само за шест месеца. В този случай обаче субсидията, която получава, е намалена с 5 хил. евро без обяснения за коя част от проекта е наложена санкцията. По този проект до края на годината Георги Арабаджиев трябва да изплати малка част от банковия си кредит към МКБ Юнионбанк, след което той ще бъде окончателно затворена страница за бизнеса му.
След два успешни проекта обаче фермерът е категоричен, че няма да участва в трети. Причината е, че натоварването за селскостопанските производители при изплащането на машините е твърде голямо.
“Цените на земеделската техника са изключително надути в България. Единият от тракторите, които купих през 2007 г., струваше 126 хил. лв. Година по-късно вторият се продаваше вече за 140 хил. лв. Това са американски трактори “Джон Диър”, което означава, че при по-ниска цена на долара те трябва да са и по-евтини. В същото време цените им вървят нагоре, защото обичайно в последните години се купуват със средства по проекти. Това е спекула”, категоричен е Арабаджиев. По думите му същите машини могат да бъдат намерени на доста по-ниски цени в Германия и Испания. С 400 лв. разлика според него може да бъде намерена и резервна част за техниката в зависимост от доставчика й.
Три флага
Стопанският двор на “Пролет 90” изглежда като технически музей на открито. Легендарните трактори “Болгар” и “Беларус” “мерят ръст” с новите. В един от хангарите Арабаджиев на всяка цена държи да покаже и челния си товарач “Бобкат”. “Великолепна машина. Маневрена и изключително функционална.” В съседното хале Арабаджиев показва друга машина – този път за рязане на слама. “Това е наша “рационализация”, смее се той. И уточнява: “Не машината – продукцията й. Режем сламата на ситно и така осигуряваме постеля за пилчарниците, която се отразява много добре на птиците”.
Една от новите идеи на Арабаджиев е за изграждане на инсталация за производство на биогаз и електроенергия от птичия тор и отпадъците, които остават след почистването на помещенията. Плановете са проектът да бъде реализиран до няколко години. “Имам много идеи, но без добре подготвен и квалифициран персонал реализацията им е много трудна”, клати глава Арабаджиев. “Аз съм завършил машиностроене, но в момента не виждам училища, които да подготвят кадри за селското стопанство. Всъщност училища има, но в тях няма ученици”, казва той. Проблем според него е и учебната база. Няколко от младите работници, които назначил, са завършили селскостопанско училище в Златарица. Когато идват в стопанството обаче, става ясно, че практическите им занятия са преминали на руски трактори, произведени през 1960 г. “Идват при мен и обучението започва отначало. А това подсказва, че държавата няма цялостна визия за образованието.
Земеделският стопанин има идеи за строителство на нови сгради за отглеждане на пилета, които вероятно ще бъдат реализирани от сина му. “В момента приходите в сектора намаляват при непрекъснато покачване цените на материалите. При това положение се оказва нецелесъобразно да строя нови пилчарници, след като цената на пилешкото се срива и няма сигурен пазар”, обяснява Арабаджиев.
От височината над Присово гледката е впечатляваща – низина с пожънати ниви, а над тях внезапните сини силуети на Балкана. На този фон горещият вятър леко поклаща три флага. Единият носи фирмения знак на “Пролет 90”, вторият е националният, а третият – на ЕС.
Материалите са публикувани на dnevnik.bg и като специално хартиено приложение. Те са по проект на “Икономедиа” АД, финансиран от Европейския съюз – Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия, договор № AGRI.2011-0101.