Великотърновецът Николай Пиперков изобретява чушкопека преди 43 години

Публикувано на чт, 28 Сеп. 2017
6653 четения

На майстора поверили отговорната задача да завари краката на конете на Паметника на Асеневци

Какво е есента без аромата на печени чушки, който се разнася от терасите? Всеки бърза да ги приготви за зимата или да ги направи за момента на вкусна салата. Изпичането на големите количества зелени и червени пиперки днес е немислимо без помощта на чушкопек. Малцина знаят, че този полезен уред е създаден преди повече от 40 години от великотърновеца Николай Пиперков. Той работел в предприятието „Вакумтерм“, което тогава се казвало по друг начин. Пиперков, който по образование е електроинженер, бил началник на конструктивния отдел и специалист по металите.

Спомням си, че един ден си дойде у дома, беше някъде 1973-1974 г., и ми каза, че неговият шеф инж. Васил Чанев се върнал от изложение в Бърно, където видял някакъв нов уред за печене на чушки. Обяснил му  долу горе какво представлява и го накарал да направи същия, разказва съпругата на покойния Николай Пиперков – Цанка, докато ни показва първия чушкарник, както го нарича тя, направен от мъжа й. Тяхното предприятие беше създадено точно с тази цел – да разработва нови технологии и да ги дава после за масово производство, допълва жената.

Пиперков се заел с поставената задача. Дълго време обикалял, за да намери най-добрата смес, от която да бъде направено гърнето. С колегите си забърквали микс от различни глини, после ги изпитвали на колко градуса ще издържат. След като конусът бил готов, започнали да  мислят как точно да направят нагревателя, какъв да бъде пълнежът. На Пиперков  помагал колегата му Милко Нейчев, който също вече не е между живите. Всичко било готово за около година и го дали за масово производство.

Този първи чушкопек е малко по-дълбок и много бързо печеше чушките, но се спука преди три години и спрях да го използвам. Много пипер изпекох с него, споделя жената на изобретателя.

Цанка Пиперкова обяснява, че много се изненадала, когато в един вестник преди години прочела, че софиянецът Велизар Стоилов е патентовал чушкопека. Спомням си, че директорът на „Вакумтерм“ инж. Васил Чанев го изтеглиха в София в едно от министерствата. Този Стоилов сигурно е работил с него, за да попаднат документите за изобретяването на чушкарника в него и да защити патента, размишлява жената. Станало й болно, но решила да бъде благородна и да не си търси правата по съдебен път.

Николай Пиперков работил и по йонодифузионното обработване на металите, но това било разработка на цялото предприятие „Вакумтерм“. Бяха единствените в социалистическия лагер, които обработваха металите по този начин, обяснява Цанка Пиперкова. Поставяха ги в барокамери и ги обработваха с йонизиращи лъчи, допълва тя.

Пиперков и колегите му направили и опушените витринни стъкла, които били поставени при строителството на Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ във Велико Търново.

Пиперков бил добър майстор като заварчик. Затова на него поверили отговорната задача да направи заварката за постамента на конете с царете Асен и Петър на паметника на Асеневци. Двете животни са стъпили само на двата си крака, а конят на Иван Асен II e стъпил здраво на четирите си крака, с което авторът на композицията е искал да покаже утвърждаването на българската държава, припомня Пиперкова. Само мъжът й, от всички които са били на обекта, успял да съобрази как да закрепи животните, които са от един вид метал, с постамента, който е от друг вид.

Весела КЪНЧЕВА

сн. Даниел ЙОРДАНОВ

Пътни строежи - Велико Търново