В бившия културен дом на “Мавриков” “оживяха” спомени за кубинското минало на фабриката

Публикувано на нд, 28 май 2017
777 четения

Около 50 жени от братска Куба са живели в кв. “Асенов” за четири години

С горещи кубински партита е завършвал всеки работен ден в бившата фабрика “Мавриков” през 80-те години на миналия век. За период от четири години в завода, по договор за обмен, са работили около 50 жени от Куба. Лъчезарните момичета са работили усилено, но са умеели и да се забавляват. Те са танцували дори около становете в такт с грохота на машините.
Това разказаха бивши работници и служители на “Мавриков”, които за първи път от години отново стъпиха на работното си място. В събота те участваха в емоционална среща, която се проведе в огромното хале на бившия Културен дом на фабриката. Изоставената сграда пази спомени за пищни концерти на най-големите звезди на българската естрада, сватби, абитуриентски балове. Там са се провеждали и прочутите кубински салса вечери, по време на които слънчевите момичета от Острова на свободата са въвеждали българските си колеги в латино ритъма. Заедно с тях са се веселили курсанти от Куба, които са следвали във военното училище. Оказва се, че кубинци са работили и в бившия машинен завод “Червена звезда” в Дебелец.
Маргарита Деведжиева е последният директор на “Мавриков” и е работила във фабриката близо 40 години – до пенсионирането си през 1998 г. Със сълзи на очи 75-годишната жена призна, че за първи път, откакто е пенсионерка, стъпва на бившото си работно място. Особено вълнуваща за нея беше срещата с другите жени, които също са част от историята на завода. Сред тях бяха Цветана Атанасчева, Панайотка Николаева, Янка Николова и Валентина Георгиева. Те се върнаха назад в годините, когато на три смени в огромните халета са работили около 1800 човека.
Оказва се, че Културният дом на “Мавриков” е втората по големина сграда във Велико Търново след музикално-драматичния театър. Затова там редовно са се провеждали големи културни събития. На сцената в огромната зала са пели дори Лили Иванова и Маргарита Хранова, когато са били на върха на славата. Над 1 млн. лева са вложени през 90-те години в ремонт и оборудване на културното средище. Това разказа Петър Пацев, който в продължение на 12 години – от 1976 до 1988 г., е бил директор на Културния дом.
Специално за дискусията във Велико Търново пристигна и Мигел Родригес – един от курсантите на НВУ през 80-те, който се връща в България и от 23 години ръководи най-голямата школа за салса в София. Той разказа, че е пристигнал във Велико Търново през 1985 г. “Тогава разбрах, че в завода има кубинки, и веднага дойдохме с колегите кубинци, облечени с военни униформи, за да се запознаем с тях. Така започнахме да се забавляваме по нашия си начин. Правехме партитата в кухничката на бунгалата, където живееха момичетата. Излизахме навън, когато ставаше много топло, а съседите недоволстваха”, връща се назад в годините Мигел.
Емоционално събитие под наслов “Кубинският квартал” за връзката на Велико Търново с кубинската култура е част от програмата на Месеца на испаноезичните държави в старата столица. Организатори на събитието са Институт “Сервантес”, съвместно със сдружение “VT EVENTS” / “ТАМ” – пространство за култура и социални инициативи, и PR агенция “Властелини”.
Специално за срещата в изоставената сграда беше подредена и фотографска изложба с 16 снимки, предоставени от жителите на кв. “Асенов”. Те бяха окачени по изрисуваните с графити стени на халето и показват някои от лицата на кубинките, живели и работили в старата столица. Черно-белите фотоси с много тъга разказват за силна любов, сватба, тежък труд и веселие.
Оказва се, че събирането на тази част от историята на старата столица не е толкова лесна. “Захващайки се с тази тема, ние се постарахме да предадем неподправено всеки детайл на миналото, до който достигнахме в периода на нашето няколкомесечно скромно търсене”, казва Галин Попов от VT Events и ТАМ – пространство за култура и социални инициативи. “Това, което запали нашия интерес, не беше свързано с изпълнението на работните планове на завода “Мавриков”, а фактът, че тези далечни съмишленици по партийна линия пристигат от Куба, работят, живеят и с културните си различия произвеждат една по-пъстра и танцувална великотърновска реалност в ранните 80 години на миналият век”, казва още Попов. Той не скри очакванията си тяхното събитие да постави началото на по-сериозно проучване по темата за кубинското минало на Велико Търново.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново