Стефан Солаков представи във В. Търново японското еротично изкуство „Шибари”

Публикувано: нд, 13 Авг. 2017 | Прегледи: 270
Намали шрифта Увеличи шрифта
виж галерията

20 фотографии, които представят японското еротично изкуство „Шибари”, беше показана само за три дни във Велико Търново. Снимките са на професионалния фотограф Стефан Солаков, който е и единственият шибари майстор у нас. Моделите върху неговите фотоси доброволно позират, завързани с въжета. „Връзваният човек успява да се отпусне в прегръдката на въжетата и по естествен начин сваля маската, зад която се крие в ежедневието. Изплуват силни емоции и от облекчението не е рядкост да видите сълзи”, споделя майсторът на обектива.

В България Стефан е единственият фотограф, който се занимава с шивари, а снимките му се радват на огромен интерес. Неговата изложба беше подредена край Художествена галерия „Борис Денев” и бе съпроводена с отворена дискусия и демонстрации. Дните, посветени на провокативното еротично изкуство в старата столица, са част от програмата на фондация „Арт лято”.

Шибари използва партньорството и доверието между двама души, най-често мъж и жена, за да създаде от техните фигури своеобразна статуя, излъчваща нежност, чувственост и безпомощност, разказва Стефан. Отдавайки доброволно контрола над тялото си, партньорите се наслаждават на усещанията и емоциите. Мъжът не злоупотребява със своя партньор и не го наранява. Той дарява жената с възможността да предаде контрола над тялото си и да се наслади на усещанията и емоциите, които я завладяват.

„По-важен от крайния резултат е пътят, който изминават двамата партньори. Те си гласуват пълно доверие и жената може да се отдаде изцяло в ръцете на мъжа. Тя може да се отпусне и да спре да мисли за стереотипите, които обществото ? е наложило. Процесът на предаване на контрол предизвиква силни емоции, които карат човек да се чувства като изтърпял интензивен масаж – освободен от натрупания стрес и по-привързан към своя партньор”, обяснява фотографът.
В буквален превод шибари значи „връзвам“. Модерното значение на думата описва древното японско изкуство за връзване с въжета, познато още и като „кинбаку”. Корените могат да се проследят до Япония през XV век и бойното изкуство ходжоджуцу. Самураите и пазителите на реда са използвали техниката на плетката като средство за обездвижване на престъпници. Затова тя е била мерило за честта на самурая. Две от правилата на ходжоджуцу касаят дизайна и загадката на плетката и респективно на използваната техника. Така престъпниците са били повторно връзвани при всяко предаване между клановете. И до ден днешен силите на реда в Япония носят въже като част от екипировката си.
С годините обществото в Япония се променя и традиционните практики на ходжоджуцу стават ненужни. В края на периода Едо, началото на XIX век, когато Япония отваря вратите си за света, ходжоджуцу се превръща в отживелица и се забелязва трансформацията му в еротичната практика Кинбаку. Тя е подхранена от влиянието на западните идеи, които навлизат в острова. В средата на XX век набира огромна популярност в Япония, а през 90-те и в Запада, но като шибари.
„В последните 30 години шибари културата става световно популярна. Много хора в Япония, Русия, Америка, Англия и т.н. се наслаждават на това изкуство както като зрители, така и като участници. В България шибари е слабо познато. С типичното за нашата държава 20-годишно закъснение от световните тенденции това изкуство навлиза в обществото ни сега. С шибари фотографията си се стремя да дам възможност на повече хора от България да получат по-широка перспектива над това изкуство”, признава авторът.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Арт лято

Повече в Горещи новини
Затвори