Павел Ангелов

Спецполицаят Павел Ангелов е бил транспортиран в болницата на Военно-медицинската академия в София, съобщи директорът на ОД на МВР – Велико Търново комисар Живко Коцев. В понеделник сутринта Ангелов бе приет в МОБАЛ, след като се простреля по невнимание със собственото си оръжие. Пистолетът му се изхлузил от кобура, докато се обличал за работа, и произвел изстрел. Полицаят претърпя седемчасова операция.
Лекарите от реанимационното отделение в МОБАЛ са били уведомени и са подготвили Ангелов за транспортиране, което е трябвало да се извърши в осем часа сутринта вчера, но по лично разпореждане от премиера Борисов това е станало още по-рано. В 21 часа в понеделник е пристигнала линейка на ВМА с трима медици, които са откарали Ангелов в София. По информация на великотърновската болница към момента на транспортирането му състоянието на Ангелов е било стабилно, но все още животът му не е вън от опасност.
Пламен КАРАИВАНОВ

Все по-малко деца се раждат в област В. Търново, сочат тревожните данни на статистиката. сн. Даниел ЙОРДАНОВ

Област Велико Търново е регионът с най-много самотно живеещи хора в страната. Данните са от преброяването на домакинствата преди година, което оповести тази седмица Националният статистически институт. В областта едночленните домакинства са 38,6 на сто. След старата столица се нарежда София с 36,5 на дял на самотноживеещите. Те са най-малко в Кърджали – 22,4 на сто.
Едночленните домакинства в региона за 10 г. са се увеличили с 10,8 на сто и нарастват от 31 503 до 44 025, сочат данните на Териториалното статистическо бюро. За две петилетки населението в областта се е “стопило” с 34 678 души (11,8 %). Статистиката прави извода, че нарастващият брой на домакинствата при значително намаляване на населението показва, че продължава процесът на раздробяване на домакинствата, който води до значително увеличаване на самотноживеещите за сметка на многочленните фамилии, съжителстващи под един покрив. В областта най-многолюдни са домакинствата в община Горна Оряховица – средно от 2,5 членове.
На другия полюс е община Свищов – със средна численост на домакинството от 1,9 души.
От преброяването на домакинствата излезе и друга застрашителна тенденция – в 81 на сто от съжителствата или едночленните домакинства в региона няма деца. Това ни отрежда първенство в страната с Видинска и Габровска област. С по три деца в областта са едва 0,7 на сто от домакинствата. 58 домакинства са декларирали, че имат шест и повече деца.
В 92,6 на сто от домакинствата главата на фамилията се определя от български етнически произход, 5,3 на сто – от турски и 1,1 % – от ромския етнос.
Здравка МАСЛЯНКОВА

Отец Славчо благослови танцьорите и освети знамето на клуба.

С водосвет отбелязаха втория си рожден ден изпълнителите от любителската танцова формация “Търновска царица” във Велико Търново. Отец Славчо благослови танцьорите и освети знамето на клуба. Тържеството се проведе в салона на ОУ “Димитър Благоев”, където се провеждат репетициите на “Търновска царица”.
Танцовата група беше създадена преди две години в края на месец февруари от Георги Радев, който е хореограф и ръководител на формацията. Той събра ентусиазирани пораснали любители на народните танци, които да танцуват и да се забавляват под ритмите на българската народна музика. Заниманията посещават хора с различни професии – бизнесмени, бизнесдами, IT специалисти, представител на органите на реда, медицински работници, лекари, търговски представители, мениджъри, футболни звезди от близкото минало, учители, служители в държавни и общински администрации.
Броени месеци след създаването си “Търновска царица” изнесе своя първи концерт в старата столица под съпровода на народен оркестър. Танцовата формация спечели и специалната награда на журито от първото “Болярско надиграване” във Велико Търново. Последваха трето място от фестивала “Капанска китка” и наградата за най-атрактивно представяне на Първия национален фестивал за народни танци “Мизия танцува” в Плевен.
За две години любителите танцьори са разучили и представили пред публика хора и народни танци от всички етнографски области на България. Част от репертоара на групата включва “Влашката”, “Пайдушко хоро”, “Дельово хоро”, “Градищенско хоро”, “Павелска ръченица” и “Ганкино хоро”, както и танците “Северняшки ритми”, “Ситно селско шопско”, “Ръка” и “Надиграване в Търново”.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив

Известният български баритон Иво Йорданов ще се представи на търновска сцена в ролята на граф Данило Данилов в оперетата “Веселата вдовица” на Лехар. През последните години той се изявява като гост – солист в някой от най-престижните театри в света. Последното му участие е в новопостроения кралски театър на Оман с мегапродукцията “Кармен” на Жорж Бизе. Основните партии са разпределени след кастинг сред изпълнителите от Римската опера и Ковънт гардън.
Иво Йорданов е роден на 3 април 1980 г. във Варна. Завършва Музикалната академия “Панчо Владигеров” в класа на доц. Христина Ангелакова. Успоредно следва културология в СУ “Св. Кл. Охридски” и във ВСУ “Черноризец Храбър”. Дебютира на сцената на Софийската опера през 2003 г. в ролята на Плашилото от мюзикъла “Магьосникът от Оз” по музика на Харолд Арлен. През следващата година участва в “Макбет”, а през 2005 г. се представя в ролята на Папагено от операта “Вълшебната флейта” на Моцарт в ДМТ “Стефан Македонски”.
Варненецът е сред младите изпълнители, които световноизвестният тенор Пласидо Доминго подкрепя. Близо 1000 певци от цял свят кандидатстват ежегодно за участие в престижния конкурс “Опералия”, който е под патронажа на Доминго, а до явяване пред журито се допускат 40. Сред избраните бе и Иво Йорданов. След това баритонът проби в певческото състезание “BBC – Singer of the world” в Кардиф, Великобритания. През 2009 г. спечели първа награда в Международния конкурс за млади оперни певци “Европейска общност 2009” в Сполето, Италия. Лауреат е и на национални конкурси, сред които “Светослав Обретенов” и “Проф. Христо Бръмбаров”. Специализира и работи с известни творци – Савка Шопова, Хелмут Дойч, Соня Ганаси, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон.

- Иво, като гост-солист ще изпълнявате ролята на граф Данило Данилович в оперетата “Веселата вдовица” на Лехар на търновска сцена. Защо приехте?
- Покани ме диригентът на “Веселата вдовица” маестро Атанас Варадинов, а на него не мога да откажа. Той е първият диригент, с когото някога съм излизал на сцена. Това беше преди 11 г. в Софийската опера със спектакъла “Магьосникът от Оз”, където играех Плашилото. Това беше моят сценичен дебют. След това влязох в музикалната академия, а той стана мой преподавател по пеене с диригент. За мен ролята на Данило е много приятна и интересна, тъй като съм оперен певец, а оперетата е съвършено различен жанр. Има много професионални предизвикателства, така че ми е интересно и полезно да работя над това заглавие.
- Как се работи в търновския театър?
- Тук се работи прекрасно. Екипът е малък, което допринася за неговата сплотеност, а и така по-лесно се разрешават всякакви технически проблеми. Хората тук разговарят помежду си, докато в театрите с по 300-400 човека персонал, където обикновено работя, това не се случва. Там, за да промениш нещо, макар и дребно, трябва да задвижиш цяла една машина. Но малкият театър създава други трудности – техническите служби са много малки, има само двама в шивалнята, които не смогват да ушият всички костюми и са под огромно напрежение.
- Само за няколко години вие се наредихте сред големите имена в световното оперно изкуство. Може ли само с талант да се постигне този успех?
- Основната причина да ме ценят и да успявам в чужбина, а и у нас, е, че има какво да ми оценяват. Моята учителка Христина Ангелакова ме е научила да пея добре. Второто условие е ти самият да искаш да се развиваш. И трето – да имаш малко късмет, защото добри певци има много и навсякъде. Но е от значение с какъв тип глас си се родил и при кого си учил. Не е маловажно и да попаднеш на правилното място в правилния момент, и да можеш да реагираш адекватно.
- Защо българските оперни таланти ги забелязват първо навън, а едва след това у нас?
- Имаше една теза на премиера Борисов как студентите като завършат, трябва да останат в България. Аз много искам да работя в България. Фактът, че в момента съм в търновския театър, а след това отново заминавам за Милано, е показателен. Нека обаче някой ми каже къде у нас мога да работя в нормален театър. Говоря за битови и технически условия, нормален оркестър, добри диригенти и не на последно място с такова заплащане, че да мога да водя качествен живот на оперен певец, т.е. да си плащам сметките, да си карам спокойно колата и да пътувам по участия. Това у нас не е възможно. Останаха едва пет оперни театъра. Съжалявам, но няма какво да работя в България. Една от причините да бъда оценен навън е, че държавата не ми е осигурила възможност да бъда признат в родината си. Затова мое право е да търся възможности за изява на моя талант. А аз съм от най-младото поколение български певци, които тепърва започват своята кариера. Имам няколко по-големи стъпки зад себе си. Не съм направил нещо Бог знае какво, но вече виждам огромни разлики в отношението си към работата. Като артист на свободна практика и с посредничеството на агенция пея в различни театри в цяла Италия. Агенцията гарантира моята трудова заетост и възможността да се явявам на много прослушвания, да избирам роли. Мога да разчитам на защита на трудовите права, включително и синдикална, което в България е немислимо. Така мога да упражнявам професията, която обичам, и да водя нормален живот. В същото време разполагам с достатъчно време и средства да ходя по майсторски класове, да се усъвършенствам с курсове по академии.
- През 2009 г. спечелихте престижния международен конкурс за млади оперни певци в Сполето, Италия. Това не помогна ли на кариерата ви в България?
- На конкурса се озовахме четирима българи. Трима от тях бяха изпратени със стипендия от МК, за която аз дори не знаех, че съществува. От министерството са направили прослушване и са ги избрали. Платили са им всички разноски по участието в конкурса, а аз се явих за своя сметка. Интересно е, че другите двама бяха също баритони, но отпаднаха още на първия тур, а аз спечелих първа награда. Не мисля, че МК трябва да прави селекция на творци за конкурси в чужбина. Тази институция трябва да осигури възможност на българските млади артисти, ако желаят, да отидат на конкурс в чужбина, а те да се борят и печелят както могат.
- А как се срещнахте с Пласидо Доминго?
- Това е първият ми голям успех. Бях на 23 г. и на шега направих няколко записа, които изпратих за конкурса “Опералия”, а негов артистичен директор е Пласидо Доминго. По-късно ми се обадиха и ми съобщиха, че трябва да пътувам за участие в Лос Анджелис. Това е един богат конкурс. Доминго събира изпълнители от цял свят и покрива всичките им разноски по пътуването и престоя. След 15 дена усилена работа ни изпраща кой откъдето е дошъл, някой с награда, други без, но със сигурност научили по нещо и добили известност. Във финалния концерт всички излизаме на сцената и пеем заедно. За мен това беше първото ми професионално излизане извън България. Това е неоценима възможност да си свериш часовника. Като се върнах от “Опералия” гледах и мислех по друг начин за професията. Освен това имах друго самочувствие, защото митът за българските оперни певци и за това колко сме добри ние си го знаем и помага, но още по-голям тласък получаваш, когато излезеш в чужбина с голяма група певци и установиш, че изобщо не си от последните.
- Какъв е Пласидо Доминго извън светлините на прожекторите?
- По време на конкурса той през цялото време е с певците. Синовете му се занимават с медийната кампания, като единият дори има компания за документално кино в Холивуд. Те са поели изцяло филмите, интервютата и журнала, които съпътстват конкурса. Много важна фигура е съпругата г-жа Марта Доминго, която е злият гений зад успелия мъж Доминго. Тя е винаги до него и се грижи да не се отклонява от правия път, какъвто навик има. Той е много артистичен, слънчев и усмихнат, но много лесно се разсейва. Затова има нужда през цялото време някой да го подрежда. Марта е човекът, който през цялата му кариера му е помогала да се фокусиран върху това, което трябва да прави.
Тогава Доминго дирижираше финала на конкурса, което беше невероятно. От тогава насам той все повече дирижира и все по-малко пее.
- Кой е най-ценният съвет, който получихте от Пласидо Доминго?
- По време на конкурса получих от него изключително добра оценка. Винаги, когато се засичаме по участия, той много се радва да ме види. Тогава споделя, че е бил наясно, че ще продължа напред. Иначе по време на конкурса се пази от прекалено близки отношения с певците, макар да не е част от журито. Но съветът му е “Пей”. Това е нещо, което на пръв поглед изглежда прозаично и ясно, но от курса в консерваторията, в който завърших, на пръстите на едната ръка се броят хората, които пеят. Останалите се занимават с нещо друго, независимо колко добри са били. Те се занимават с нещо, което няма нищо общо с изкуството. Жалко е да прекараш 5 г. в консерваторията, а вероятно и музикално училище преди това, за да работиш като секретарка в офис например.
- Какво е усещането да се движиш сред най-големите?
- Свикнал съм с това от самото начало, тъй като Христина Ангелакова е от най-големите, а и покрай нея видях доста звезди. След това животът ме срещна с Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго, Рената Ското, Анна Ванди, Чезаре Скартон, Ренато Брузон, Луиджи Алва, Ева Мартон. Колкото по-големи, толкова по-истински и лесни за общуване са. Обикновено не толкова големите, които имат недостатъци на сцената или във вокалната си техника, заемат позата на примадона. Убедил съм се, че примадонщината върви ръка за ръка с посредствеността. Колкото по-истински е един творец, толкова по-нормален човек е той. Да, звезда на сцената, но в живота – обикновен човек.
- Усеща ли се финансовата и икономическа криза в музикалното изкуство в Европа?
- Да, много. И колкото и да е странно, най-силно се усеща в Италия, където също се затварят театри. Буквално не отварят за сезона, заковават им се вратите. Безкрайно лесно е да се закрие един театър, но още по-трудно, дори невъзможно е да се отвори наново. Ние виждаме как това се отразява на малките градове в страната. Читалищата си заминават, няма театри, които да работят, макар че имат прекрасни сцени и сценична механизация. По този начин хората се отчуждават от изкуството. Така че имайки предвид кризата се моля да имаме работа. Това не зависи само от качествата ни на артисти, а от икономически фактори, върху които нямаме контрол, защото затварянето на театри ни оставя без място, където да работим.
- За какво мечтаете в творчески план?
- Обикновено ние певците говорим какво искаме да изпеем. А аз мечтая за “Фалстаф” на Верди, създадена по гениалния текст “Веселите уиндзорки” на Шекспир, и за “Княз Игор” на Бородин. Тази ария досега винаги ми е носила късмет. Има и още едно заглавие “Мъртвият град” на Корнголд – невероятна съвременна музика, която за съжаление се изпълнява рядко, заради голямата трудност на теноровата и сопрановата партия. Но с колегите обсъждаме възможността да пеем повече в България. На мен ми е ясно, че не можем да правим постановки една след друга, а и от време на време трябва да поработвам зад граница, където и ми плащат добре. Но ми се иска повече да пея в страната и търсим правилната форма – дали с оперни концерти с пиано, или с полусценични варианти на някои по-леки опери. Иска ми се в България да се върнем към руската музика, тъй като през последните 20 г. тя отсъства в нашия афиш. От една страна, е оправданието с мащабността на руските опери, а от друга – отрицанието на руската култура, заради комунизма. Но не си даваме сметка, че тези години са един миг във времето и че няма защо да загърбваме Пушкин и Чехов, Римски Корсаков и Рахманинов. А у нас руската музика много по-лесно би могла да бъде възприета, отколкото италианската и немската.
Златина ДИМИТРОВА